Свалянето на дронове се превръща в голям бизнес

Можем ли просто да ги отстрелваме? Това бе инстинктивният въпрос, който светът си зададе, след като миналата година досадни дронове проникнаха на територията на лондонското летище "Гетуик", нарушавайки графика на пътническите полети и в крайна сметка причинявайки пропуснати ползи за милиони британски лири.
За някои компании отстрелването на дронове е решение, което може да има опасни и непредвидими последици. Те започват да мислят за по-добри варианти - изстрелване на мрежа, радиоелектронно заглушаване, прихващане с по-голям дрон.
Тези компании са част от процъфтяваща индустрия, която предлага безброй решения с надеждата да бъдат разрешени проблемите, причинявани от дронове, които летят там, където нямат работа. 
Федералното управление за авиация на САЩ в началото на 2018 година отчете над един милион регистрирани дрона, а банкова група Goldman Sachs прогнозира, че към 2020 година ще се продават над 7,8 милиона потребителски дронове - сектор, носещ приходи от 3,3 милиарда долара. 
С разпространението на дроновете обаче вероятно ще се увеличат и големите инциденти, което повдига въпроса как да се държат под контрол тези непредсказуеми устройства.
"Законите няма да спрат дроновете, само технологията може да го направи", казва Йорг Лампрехт, главен изпълнителен директор и съосновател на компанията Dedrone Holdings Inc., която се е специализирала в откриването на дронове. 
"Надпреварата е в ход, бъдещето е безпилотно, но ние трябва да останем отговорни и да държим нещата под контрол", допълва той.

Google, Amazon

Дроновете стават по-евтини, по-достъпни и все по-често се използват в бизнеса. Wing Aviation LLC - подразделение на Alphabet, холдинга майка на Google - миналата седмица стана първият оператор на дронове, който получи от федералното правителство разрешително за дейност като авиопревозвач, което позволява на компанията да започне да прави доставки в небето над САЩ.
Amazon експериментира с доставки с дронове, а строителни компании като McCarty Buildings Cos. ги използват за наблюдение на обектите си. Фотографията с дронове се разпространява все повече и доведе до организиране на фестивали за филми, заснети с дронове, а създаването на устройства за състезания набира популярност. Да не забравяме и финансовите играчи, които могат да инвестират във фондове, работещи с акции на компании за дронове.
Когато обаче дроновете се превърнат в проблем и е необходимо да бъдат открити и деактивирани, е твърде опасно просто да бъдат отстреляни, дори ако това изглежда най-лесното решение, посочва Артър Холанд Майкъл, съдиректор на Центъра за изследване на дроновете в колежа Бард, Ню Йорк. Куршумите, предназначени за дроновете, все трябва да паднат някъде и евентуално могат да нанесат щети или да наранят хора.

Пъргави летци

Във всеки случай дроновете не се свалят лесно. Да вземем за пример DJI Phantom 4, най-популярния дрон в САЩ, според данните на Федералното управление за авиация, анализирани от Бард. Този дрон, който вече е има и по-нови модификации, се движи с максимална скорост от 45 мили (72 км) в час, може да лети на височина до 6 километра в продължение на близо 30 минути, сочат указанията на производителя SZ DJI Technology Co.
Дроновете, разработени за състезания, са дори още по-пъргави. Максималната им скорост може да достигне трицифрени стойности, те могат да сменят посоката моментално и имат опасната склонност да падат от небето, когато бъде прекъснат сигналът им от оператора.
"Просто не можете да се справите със съществуващите технологии, които се използват за сваляне на обичайните авиационни машини", отбелязва Холанд Майкъл.

Причинители на хаос

Дронове са причинявали хаос доста пъти. В случая с летище "Гетуик" навлизане на дронове на територията на аерогарата блокира пътуванията на над 120 000 души за над 36 часа. През август миналата година два дрона, натоварени с експлозиви, нападнаха венецуелския лидер Николас Мадуро по време на военен парад.
През 2015 година дрон се приземи на покрива на офиса на японския премиер Шиндзо Абе. Също през 2015 година дрон случайно се разби на моравата на Белия дом, което наложи временно блокиране на президентската резиденция.
"Това е голям проблем, при това не само за летищата, но и за всички, които споделят общо въздушно пространство", посочва Джим Хол, бивш председател на Националния съвет за безопасност на транспорта. 
Редица компании, сред които Dedrone, OpenWorks Engineering Ltd., Fortem Technologies Inc., DroneShield Ltd. и благотворителната организация с нестопанска цел Бател твърдят, че имат решения. Технологията, по която работят, е много нова, понякога толкова нова, че терминологията дори все още не е стандартизирана. 

Оръдия и мрежи 

Американската OpenWorks продава оръдие, което се носи на рамо и изстрелва мрежа, улавяща дрона. 
DroneShield, чиято централа е в Сидни, предлага голяма, оформена като пистолет, станция за активни смущения, която принуждава дрона да се приземи или да падне от небето. 
Dedrone, от Сан Франциско, създава клетъчна мрежа, разработена да открива и идентифицира дронове на основата на връзката им с оператора. Мрежата прихваща сигналите и подава информацията на допълнителна система за активни смущения, разработена от Бател. 
Fortem Technologies използва специализиран радар, за да открива дрона и го "прикрепя" към по-голям и по-бърз дрон. Устройството DroneHunter на компанията може да преследва целта "като куче на каишка" и да доведе до залавянето й, обяснява главният изпълнителен директор на компанията от щата Юта Тимъти Бийн. 
OpenWorks посочва, че вече е монтирала стотици свои устройства. DroneShield, която направи борсовия си дебют през 2016 година и се котира на Австралийската фондова борса, през март подписа споразумение със STC Specialized, подразделение на Saudi Telecom Company, за сътрудничество при възможностите за продажби. 

Внимателно използване 

Тези технологии обаче трябва да се използват внимателно и целенасочено. Дроновете се приемат за летателни апарати, регулирани от федералното законодателство, и също като обичайните авиомашини е незаконно те да бъдат саботирани и разрушавани от гражданите. Наказанието може да стигне до 20 години затвор, посочва Майкъл Бейлкин, адвокат в денвърския офис на Fox Rothschild - юридическа кантора, специализирана в законодателството, което регулира статута на дроновете, използвани от медии и в развлекателния сектор. 
"Няма изключения, освен ако летателният апарат не наруши личното ви пространство", допълва Бейлкин. Дори тогава дронът трябва многократно да е тормозил определена личност, а ответните действия трябва да са пропорционални, уточнява той. 
"Въздушното пространство не се определя по същия начин като границите на земите ви. Въздушното пространство над къщата ви не е ваша собственост", допълва юристът. 
Устройствата, които имат за цел да заглушават сигналите на дроновете, съответно не могат да се използват извън определени строги параметри. Това са ограничен кръг устройства, които законът разрешава да бъдат използвани само от федерални агенции. А с новите технологии идват и нови ограничения. Заглушаващите устройства не правят разлики между целите и в крайна сметка биха могли да нарушат функционирането на всичко - от безжичен интернет до други самолети. Дроновете преследвачи пък трябва да бъдат по-бързи и по-пъргави от целите им, което изисква значителни технологични иновации. 
За Хол, бившия шеф на Националния съвет за безопасност на транспорта, отговорът включва по-добро законодателство, технология на военно равнище и по-близко сътрудничество по този въпрос между властите и операторите. 
"Въпросът за дроновете е изключително важен. Това е първостепенна причина за тревога, на която, според мен, повечето американци не обръщат внимание", допълва той.

Майк Цзюан, агенция Блумбърг/БТА