Трябва ли ни закон за лобизма

В стремежа си да създадем прозрачна и конкурентна бизнес среда, ние се опитваме да се борим за равнопоставеност на фирмите спрямо своеволията, некомпетентността или пък благоразположението на властта. В тази битка лобизмът играе важно място и той трябва да е прозрачен, за да могат хората да са наясно кой за какво се опитва да натисне политическата власт. Така е на теория. Тази теория работи сравнително добре, например в Съединените щати, където лобизмът е строго регулирана индустрия. В битката за честен бизнес и справедлива конкуренция потребителят общо взето печели.

Можем ли да стигнем американците? Регулирането на лобизма звучи привлекателно, но може да се окаже не особено смислено. Въвеждането на закон за лобизма в среда, която страда от широк спектър намеси на бизнеса във властта, както и на властта в бизнеса, би играл роля на шоколадова глазура върху лешници с черупки. Хората само ще си изпотрошат зъбите и онези, които ще попаднат под регулаторен натиск, ще бъдат дребни и незначителни, или външни играчи. Останалите лесно ще си пренастроят дейността така, че да останат неуязвими от закона.

В България все още голяма част от бизнеса е свързан формално с държавата. Регулиране на лобизма в енергетиката например, ще постави бариери за общуване между частните играчи и правителството или парламента, но голямата част от енергийния сектор на практика ще продължи да има директна връзка с властта през министерства и бордове, в които членове се назначават от правителството. По този начин въвеждане на стриктни правила за лобизма може да създаде дори по-голямо неравенство в сектора, отколкото съществува сега.

Проблемът с лобизма трябва да се постави по-широко. Трябва да си зададем въпроса как да се регулира ненамесата на държавата в бизнес дейности, които не са нейна работа. Това е перспектива, обратна на лобизма, в който притеснението е точно обратното – че бизнесът може  би се меси прекалено много и потайно в делата на държавата.

Необходимо е държавните фирми или да бъдат приватизирани или да се обособят по начин, който да редуцира максимално политическата намеса в дейността им. Те трябва напълно да се комерсиализират и всяка помощ, която получават, да бъда прозрачна, политически обоснована и ясно регламентирана. Сега в България цари практиката на спешната помощ за страдащи държавни предприятия. Това става с директна финансова подкрепа, междуфирмени заеми, непазарно определяне на цени на суровини и всякакви други способи.

Фирми, проекти и сектори се лансират като стратегически, след което на тях им се отпускат средства и им се дава особен статут. Огромни средства изтичат или просто се загубват, а лобизмът, поне този, който би могъл да бъде регулиран, няма никаква роля в този процес.

Регулирането на лобизма надали ще може да премахне тази практика. По-скоро само ще постави държавните и общински фирми в привилигерована позиция спрямо частния предприемач или международните стратегически или финансови инвеститори. А това не е добре. Затова преди да започнем да мислим за закон за лобизма, е добре да си зададем три въпроса: Първо, как да осигурим максимално конструктивно взаимоотношение между държавата и бизнеса?

Второ, как да поставим играчите на пазара в равноправна позиция спрямо законите на страната и правителствените решения?

Трето, как да премахнем възможностите за корпоративно “пленяване на държавата” (state capture).

Да започнем отзад напред. Kорпоративно “пленяване на държавата” (state capture) е феномен, който е модерно да бъде дискутиран напоследък. Най-общо той се отнася до тип корупция, в която корпоративни интереси изземват функции, които принадлежат на демократично формирани институции. Случаи като АЕЦ Белене и Южен поток повдигнаха множество обвинения за този тип подмяна. Механизмите, по които подобно изземване се случва, са особено сложни. Не става дума за обикновена размяна на пликове с пачки под масата и затова трябва да бъдат дълбоко и детайлно анализирани. “Пленяване на държавата” няма как да бъде предотвратено със закон за лобизма, то може само да бъде улеснено с него. За да бъде намален този риск е необходимо някои от големите казуси да бъдат предмет на детайлно парламнтарно и обществено разследване, което да се проведе при пълна прозрачност и с висока независима експертиза. Отсраняване или дори осъждане на отделни фигури не би могло да спре процесите на “пленяване”.

За да поставим играчите на пазара в равноправна позиция спрямо законите на страната и правителствените решения, те трябва да бъдат в относително равна степен отдалечени от държавата. Наред с ясната комерсиализация на държавните и общински предприятия, една наистина политически независима и експертна Комсия за защита на конкуренцията (КЗК) би било добра стъпка към подобна цел. Ако се замислим за случая, в който КЗК забрани UBER, ще видим, че никакъв закон за лобизма не може да предотврати подобни странни решения, в които конкуренцията е ликвидирана чрез орган за нейната защита. Един закон за лобизма най-вероятно ще извади на показ лобисти в полза на UBER, а от отсрещната страна няма да можете да видите никого.

В отношенията на бизнеса с държавата обаче, трябва не само да гарантираме здравословна дистанция, но и добър диалог или дебат. Добросъвестният лобизъм играе важна роля в този диалог. Лобистките фирми и организации са източник на развити анализи и възгледи за просперитета на бизнеса и разумната регулаторна среда. Тези възгледи трябва да бъдат внимателно изслушвани. Един закон или какъвто и да било режим за регулиране на лобизма може както да въведе прозрачност и равнопоставеност на агентите на влияние, така и да подтисне нормалните дебати.

В разсъжденията за или против закон за лобизма би било голяма гршка да седнем и да препишем или адапираме британския или американския или някой друг сходен закон. Правилата за лобизма трябва да се основават на местната практика и местните форми на направомерно въздействие върху държавните органи. На базата на тези конкретни казуси – Южен поток, АЕЦ Белене, UBER и други – би трябвало да се развият правила, които да работят в полза на потребителя.

Да, лобизмът трябва да бъде по-прозрачен, интересите на лобистите да са ясни и заявени. Закон за лобизма обаче би бил рисковано начинание. Необходима е друга среда, в която подобен закон може би ще действа позитивно. В такава среда обаче, законът може и да не е необходим.