Управителят на БНБ: Финансовата интеграция в ЕС не е самоцел

Интервю на управителя на БНБ  Димитър Радев, публикувано в изданието „Views. The EUROFI Magazine“.

- Как е вероятно да се развиват паричните политики и инструменти в рамките на ЕС в обозримото бъдеще?

- Нормализирането на паричната политика по принцип не се поставя под въпрос. Наистина неконвенциалните мерки на ЕЦБ позволиха банковият сектор на еврозоната да остане като цяло незасегнат и да избегне загуба на ликвидност. Поддържането на такива мерки за много дълъг период обаче може да има неблагоприятни последствия. Банките може да привикнат към стимулиращите условия на финансиране и лесния достъп до ликвидност, така отлагайки необходимото преструктуриране или укрепване на своите баланси. Затова въпросът е не в каква посока ще се развие паричната политика, а по-скоро какъв ще бъде темпът на нормализиране.

Общо казано, бъдещите стъпки ще зависят от два главни фактора: икономическото развитие и динамиката на инфлацията. От една страна, ние вече сме свидетели на широкообхватна икономическа експанзия и спад на безработицата в ЕС, които може да наложат отпадането на неконвенционалните мерки на паричната политика по-скоро, отколкото по-късно. От друга страна, икономическата експанзия все още не е намерила изражение в по-висока базисна инфлация, която да оправдае продължаването на паричното стимулиране. При тези обстоятелства процесът на нормализиране на паричната политика трябва да бъде постепенен, да отразява както по-общото икономическо развитие, така и динамиката на инфлацията, и да бъде внимателно комуникиран.

Що се отнася до инструментите на паричната политика, може да се очаква допълнително прекалибриране на програмата за закупуване на активи докато ЕЦБ счита, че устойчивото коригиране на движението на инфлацията съответства на заложената инфлационна цел. Съгласно настоящата комуникация, реинвестирането на плащанията по главници на падежиращи ценни книжа, закупени по програмата, би продължило дълго след края на нетните покупки. Очакванията на пазарните участници са, че ЕЦБ ще промени насоките относно бъдещата политика по отношение на лихвените проценти по-късно през годината, преди да ги повиши към средата на 2019 г.

Разумно е да се очаква развитието на конюнктурата на паричната политика в държавите – членки на ЕС извън еврозоната, като България, като цяло да следва динамиката в еврозоната. В противен случай нарастването на лихвения диференциал спрямо еврозоната може да породи волатилност на капиталовите потоци и валутните курсове в рамките на ЕС. В зависимост от конкретната динамика на икономиката и инфлацията, темпът на нормализиране на паричната политика може да се различава, но не значително, в различните държави. В България, по-специално, монетарните условия в режима на паричен съвет ще останат под силното влияние на паричната политика на ЕЦБ.

- Как да се възстанови арсеналът на паричната политика в ЕС в достатъчна степен за справяне с евентуална бъдеща криза?

- Неотдавнашният ни опит показа, че са необходими гъвкави и взаимно допълващи се мерки на икономическата политика за ефективно справяне с кризи. Реакцията на ЕЦБ по отношение на глобалната криза бе добре управлявана и точно премерена. Бяха избегнати рисковете от ликвиден срив и пълна дезинтеграция на финансовите пазари. В средата на кризата обаче мерките на паричната политика бяха подкрепени от фискални мерки, както и от спешни решения за формиране и прилагане на структурни реформи в различни сектори на икономиката. Урокът, който научихме, бе, че е погрешно да поставяме всичките си очаквания за икономическо възстановяване и устойчивост в кошницата на паричната политика. Паричната политика може да бъде ефективна при справянето с криза само ако е подкрепена от други инструменти на икономическата политика.

В перспектива стандартните мерки на паричната политика могат да смекчат цикличните колебания в икономиката в краткосрочен план. Дългосрочната им ефективност за ограничаване на последиците от криза или стимулиране на икономически растеж обаче ще зависи от цялостната устойчивост и гъвкавост на икономиката. Последните са обвързани с политиките, които са извън сферата на пълномощия и обхвата от инструменти на централните банки и включват широк набор от фискални и структурни мерки. Понастоящем ниският темп на инфлация остава предизвикателство за паричната политика, предполагайки продължение на политиката на ЕЦБ за ниски лихвени проценти, докато ускоряването на икономическия растеж, движен от вътрешното търсене, може да е сигнал за натрупване на рискове от прегряване в някои страни от еврозоната, вероятно налагащи интервенции извън сферата на паричната политика. 

В по-стратегически контекст сега, когато най-тежката фаза от кризата е зад гърба ни, е моментът за възстановяване на буферите, за преструктуриране и укрепване на институциите и за оптимизиране на регулациите. За тази цел поетапните широкообхватни реформи в регулативната уредба за банковия сектор, фискалната политика, пазара на труда и продуктовите пазари трябва да бъдат доведени до край в съответствие с предвиденото. Конкретните приоритети са добре известни и включват по-нататъшно задълбочаване на Икономическия и паричен съюз посредством: завършване на Банковия съюз; изграждане на Съюз на капиталовите пазари; продължаване на фискалната консолидация и попълване на фискалните буфери, както и по-нататъшно развитие на надеждна рамка за предотвратяване на кризи.

- Как да се справим с препятствията, които спъват по-нататъшната интеграция на банковите пазари в ЕС? Необходимо ли е да се възстанови доверието между националните надзорни органи?

- Българското председателство на Съвета на ЕС поставя силен акцент върху завършването на Банковия съюз и продължаване на работата по развитие на Съюза на капиталовите пазари. Това са значими институционални промени в Икономическия и паричен съюз и съществен отговор на фрагментацията на единния пазар за финансови услуги в ЕС.

Финансовата интеграция не е самоцел, а средство за постигане на ефективен и устойчив паричен съюз. По-конкретно останалата фрагментация на банковия сектор в ЕС все още е предизвикателство за все по-силно интегрираната икономика на ЕС. Освен това, ако активите на банките са слабо диверсифицирани в отделните държави членки, те са изложени на специфични за отделните държави шокове, и ако понасят загуби, те ще се поемат най-вече от кредиторите, инвеститорите или в крайна сметка от националните бюджети. В този контекст основният приоритет е да бъде завършен Банковият съюз.

Финансовата интеграция в ЕС също изисква и ще се улеснява от сближаване на регулаторните стандарти и практики в надзора. След 2011 г. Европейският банков орган значително допринесе за създаването на Единния европейски наръчник в областта на банкирането. Неотдавна Единният надзорен механизъм и Единният механизъм за преструктуриране централизираха вземането на решения в съответните области, което осигурява и рамка за интензивно и ефективно сътрудничество между националните органи както в държавите – членки от еврозоната, така и в тези извън еврозоната. Многобройните работещи в момента надзорни колегии и колегии за преструктуриране в ЕС дават множество примери за много добро сътрудничество.

В този контекст забавянето на финансовата интеграция след глобалната криза не е непременно отражение на липса на доверие между националните органи. Въпреки това необходимо е допълнително подобряване на сътрудничеството в национален и трансграничен план. Последната криза ни помогна ясно да осъзнаем важни детайли от надзорните и икономическите политики и практики, които бе трудно да бъдат видяни при „нормални“ обстоятелства. Придобили ново познание и опит сега, ние би трябвало да можем по-добре да реагираме на криза в бъдеще.