Във Франция риториката срещу бедните става нещо обичайно

Във Франция, една страна с щедра социална система, се гледа все по-лошо на бедните.

В продължение на години Ан имала всичко: независим майстор на бижута, тя сътрудничела на големи бижутери, отгледала децата си и придобила апартамент. Животът й обаче се обърнал на 180 градуса: сега тя е принудена да се оправя с минимални социални помощи и среща негативни погледи.

"Преди имах статус на добре интегриран човек, а сега ме смятат за спекулантка", оплаква се тази парижанка с посивели коси, хванати на кок. Жената, която работила на ръка, така и не успяла да се приспособи към настъпващата дигитална епоха и бремето на разходите се оказало фатално за нея.

На 60 години, тя получава 470 евро социални помощи месечно, срещу 3000 евро в доброто старо време, което свършило през 2011 година. Тя ще трябва да почака да навърши 67, за да получи право на пълна пенсия в размер на 800 евро месечно.

Нейният случай не е изолиран: близо 8,8 милиона от общо 66-те милиона французи живеят под прага на бедността. В тази категория влизат семейства и дори наети работници, чиито доходи са недостатъчни. Броят на тези хора е бил с 1 милион по-малко през 2008 г. - в началото на икономическата криза.

Въпреки това борбата срещу неравенството не заема централно място в кампанията за президентските избори във Франция догодина и "речите за процъфтяващия асистент" безпокоят благотворителните организации.

"Налице е засилване на омразата към бедните", се възмущава Флоран Геген, генерален директор на федерацията на хуманитарните асоциации Fnars: атаките срещу структурите за настаняване на бездомници и мигранти се увеличават чувствително. Друг пример, един департамент искал да обвърже отпускането на социални помощи с полагането на доброволен труд - проект, който бил отхвърлен от съда.

Във Франция има около 150 000 бездомници, сред които деца и възрастни хора. Благотворителните организации са изчислили, че близо 2800 души са починали на улицата или в спасителни центрове миналата година.

Вече се гледа по-строго на най-уязвимите, потвърждава Центърът за изследване и наблюдение на условията за живот (Credoc). През 2016 г. всеки трети французин (36 %) приема, че бедните "не са положили усилия, за да излязат" от това положение, срещу 26 % през 1995 година.

Факторите за тази липса на състрадание са няколко: представата, че държавната хазна е празна, фатализмът пред масовата безработица и възмущението на средната класа, която се възприема "като губещата от фискалното преразпределение", в момент, когато имуществото на най-богатите се увеличава, изброява изследователката Сандра Оабиан.

"Ако аз съм в такава ситуация, то вината е моя", обобщава Ан, която полага доброволен труд, за да не създава впечатлението, че се възползва от системата.

"Дребна измама"

Кандидат-президентът на десницата Франсоа Фийон, големият фаворит според проучванията на общественото мнение, смята, че социалната система "може днес да облагодетелства асистента в ущърб на" икономическата активност, и иска да я реформира. Той също така възнамерява да затегне правилата за изплащане на помощи при безработица, за да стимулира хората без работа да си търсят по-активно такава.

Наляво, квалификацията "беззъби", използвана от президента социалист Франсоа Оланд по адрес на бедните, се лепна като петно.

Що се отнася до крайната десница, Националният фронт (НФ) се представя за закрилник на "невидимите", но осъжда "злощастното затваряне (на хора) в (ролята на социални) асистенти" и иска солидарността да бъде само към французите. на местно равнище НФ създава проблеми на асоциациите за подпомагане на мигрантите и прокара общинска наредба срещу просяците.

Трудът остана "много силна ценност във Франция", обяснява изследователката от Credoc. "Да не работиш, това означава, че си безполезен за обществото", при все че "ние знаем, че има хора, които не са в състояние" да го правят.

Ан е преживяла лично това. В агенцията по заетостта "ми дадоха да разбера, че на моята възраст няма нищо за мен", оплаква се тя.

Единственият възможен вариант за нея, няколко часа домакинска работа или придружаване на възрастни хора, би я лишил от безплатния достъп до обществения транспорт и здравеопазването.

На бедните все повече се гледа като на спекуланти, изразява съжаление Самюел Копен от Армията на спасението. В действителност много от онези, които имат право на социални помощи, не ги искат, според благотворителното движение за подпомагане на бедните ATD Quart Monde.

"Лъжите на бедните са дребна измама", отбелязва Държавният съвет, най-висшата инстанция за административно правосъдие във Франция. Тя възлиза на стотина милиона евро годишно, докато данъчните измами са за над 3 милиарда евро.

Лор Фийон, Франс прес

Източник: БТА