Възможно ли е изборите в САЩ да бъдат решени в съда?

Възможно ли е изборите в САЩ да бъдат решени в съда?

Кандидатът на демократите Джо Байдън води в президентската надпревара в САЩ, но неговият опонент Доналд Тръмп оспорва изборните резултати в няколко ключови щата. Какво следва?

Щабът на Тръмп твърди, без да представя доказателства за това, че имам изборни измами в щатите Пенсилвания, Уисконсин, Джорджия и Мичиган, като в някои от тях от екипа на настоящия президент искат спиране на преброяването, а в други повторно такова.

От Би Би Си са се консултирали с правни експерти за последствията от тези искове. Ето как стоят нещата в момента.

Не трябваше ли резултатите да са станали ясни досега?

Да и не. Обикновено, когато данните показват, че един от кандидатите за президент има убедителна преднина пред другия, американските медии го обявяват за победител. Това обикновено се случва в ранните часове на следизборния ден.

Това са прогнозни, а не официални резултати. Финалните резултати винаги стават ясни след няколко дни на преброяване. През тази година обаче необичайно големият брой на бюлетините, подадени по-поща, забавят преброяването, особено в някой колебаещи се щати, където не е позволено те да бъдат отваряни преди изборния ден.

Ако надпреварата е твърде оспорвана и нито един от кандидатите не признае поражение, преброяването може да продължи с дни, коментира Матю Уейл, ръководител на Bipartisan Policy Research

Проблеми още преди изборния ден

Изборният процес тази година е по-тежък от обикновеното. Преди гласуването във вторник в страната в САЩ са били подадени 300 иска в 44 щати, свързани с предварителното гласуване и подаването на бюлетини по пощата. Основните недоволни са републиканците, които казват, че са нужни по-строги рестрикции при тези типове гласуване, за да се намали възможността от измами. Демократите, от своя страна, казват, че това са опити да се отнемат демократичните права на американските граждани.

Къде щабът на Тръмп заведе дела?

Уисконсин

От предизборният екип на Тръмп съобщиха, че са поискали повторно преброяване в щата Уисконсин заради „нередности в няколко окръзи“. Не е ясно кога може да се проведе това повторно преброяване, тъй като обикновено това се случва, след като окръжните служители завършат прегледа на бюлетините. Крайният срок за това в Уисконсин е 17 ноември.

Професорът от юридическия факултет на Колумбийския университет Ричард Брифо казва, че през 2016 г. в Уисконсин е имало повторно преброяване, което е довело до промяна в крайния резултат с „около сто гласа“.

„Повторното преброяване не е средство за оспорване на законността на гласуването. Тук буквално става въпрос за даване на гаранция, че изчисленията са точни“, казва той.

Мичиган

Тръмп спечели щата Мичиган през 2016 г. с разлика от малко над 10 700 гласа. На 4 ноември неговият щаб обяви, че е подал иск за прекратяване на броенето в щата, макар че до този момент са били отчетени неофициално само 96% от гласовете. Тази година от екипа на Тръмп отново заявиха, че са завели дело в Мичиганския съд по исковете за спиране на преброяването, докато не им бъде осигурена възможността да прегледат бюлетитените, които вече са били отворени и преброени, докато те не сме имали достъп до тях. По последни данни обаче кандидатът на демократите Джо Байдън печели щата.

Пенсилвания

В този щат проблемът идва от по-дългия срок за приемане на бюлетини по пощата. В Пенсилвания срокът за приемане на бюлетини, подадени по пощата, е до три дни след изборния ден. Условието за валидността на бюлетините е те да са били подадени преди края на изборния ден на 3 ноември. От щаба на Тръмп заведоха иск срещу тези правила в Пенсилвания, но той бе отхвърлен от Върховният съд на САЩ. По последни данни Тръмп води в Пенсилвания, като щатът носи 20 електорални гласа.

Джорджия

Републиканците от Джорджия и предизборният екип на Тръмп са завели дела за прекратяване на преброяването на бюлетините в щата, като те твърдят, че наблюдател на изборния процес от тяхната партия е забелязал как жена е добавила над 50 бюлетина към купчина от гласове в окръг Чатъм.

Може ли някой от тези искове да стигне до върховния съд?

В сряда президентът Тръмп заяви, че изборите в някои щати се белязани от измама, без да представи доказателства за това. „Ще се обърнем към Върховният съд на САЩ, искаме гласуването да спре“, написа той в Twitter.

Гласуването вече към този момент вече е спряно, като избирателните секции затвориха в деня на изборите. Въпреки това остава въпросът със закъснелите бюлетини в Пенсилвания.

По думите на Матю Уейл, Върховният съд на САЩ няма правомощия да спре процеса на законно преброяване на гласовете.

Ричар Брифо, от своя страна, отбелязва, че щабовете на кандидатите могат да оспорват резултатите в ключовите щати на местно , но „те ще трябва да представят солиден аргумент, който да предизвика загриженост на конституционално ниво, за да се стигне до Върховния съд“.

„Няма стандартизиран процес за внасяне на изборни спорове въд Върховния съд. Това е много необичайно и би изисквало наличие на много съществен проблем.“

Къде ще се води битката, ако изборите бъдат оспорени?

Ако изборите бъдат оспорени, то правните екипи на съответния кандидат ще трябва да заведат дела в щатските съдилища. След това щатските съдии ще вземат решение дали да наложат повторно преброяване, като това решение може да бъде отменено от Върховния съд по искане на другата страна.

Колко време ще отнеме целия процес?

Тъй като става въпрос за президентска надпревара, съществуват ясни федерални и конституционни срокове за придвижване на нещата:

  • Отделните щати имат около пет седмици от 3 ноември, за да съобщят кой кандидат е спечелил изборите на тяхната територия. Този срок е известен като „безопасно пристанище“, като тази година той изтича на 8 декември.
  • Ако щатите не са представили своя избор до тази дата, Конгресът може да постанови, че техните електорални гласове няма да бъдат отчетени в окончателния резултат.
  • На 14 декември членовете на Избирателната колегия се събират в съответните щати, за да гласуват
  • Ако до 6 януари няма обявен победител, Когресът определя крайния резултат чрез т.нар условни президентски избори"
  • Камарата на представителите избира президента, докато Сенатът – вицепрезидента. Това означава, че е възможно президента и вицепрезидента да бъдат от различни партии, но е малко вероятно да се стигне до президентско дуо Байдън-Пенс.
  • Всяка щатска делегация в Камарата на представителите получава право на един глас. Кандидатът, който спечели 26 гласа, става президент на САЩ.

Матю Уейл обаче отбелязва, че „много нещата трябва да се объркат, за да се стигне до ситуация, при която Камарата на представителите и Сената взимат решение за президентския пост“. За целта изборните резултати трябва да бъдат изключително близки.

„Тук не става въпрос само за близки резултати в няколко щата. Може да има спорни резултати в редица щати, но въпреки това единният кандидат да събере 270 електорални гласа“, казва той.

Финалният краен срок

Каквото и да се случи, Конституцията на САЩ гласи, че на 20 януари страната трябва да има нов президент.

„По обяд на 20 януари следващият президент трябва да положи клетва. Ако дотогава няма ясен резултат, преминаваме към плана за наследяване“, казва Уейл.

Той също така отбелязва, че е възможно да се стигне до сценарии, при който Камарата на представителите не може да стигне до съгласие за избора си на президент, докато Сенатът да е готов с избора си за вице. Ако камарата не успее да избере президент до деня встъпване в длъжност, избраният от Сената вицепрезидент става държавен глава.

Ако няма избран и вицепрезидент, то поста отива при председателя на Камарата на представителите, който в момента се заема от представителя на демократите Нанси Пелоси.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ