Възможно ли е конфликтът да ескалира – какво казва теорията на игрите?

Преди около 60 години нобеловият лауреат Томас Шелинг публикува книга, озаглавена „Стратегията на конфликта“. Тя е написана по време на Студената война и отразява типичните за периода тревоги. Освен всичко друго, книгата разглежда шансовете на човечеството да ограничи щетите, в случай на открита военна конфронтация между САЩ и Съветския съюз.

Допреди няколко седмици приносът на Шелинг изглеждаше остарял анализ на проблемите на ХХ век. За съжаление, руската инвазия в Украйна направи книгата отново актуална, пише Серджио Бералдо, доктор по икономика в Катедрата по икономика и статистика в Университета на Федерико II на Неапол. Статията му е публикувана на официалната страница на Института за изследвания на икономически и фискални въпроси.

Какво ни казва „Стратегията на конфликта” и по-специално възможно ли е следвайки теоретичния анализ на играта да отговорим на актуалните въпроси:   

• Реална ли е възможността за ескалация на конфликт?
• Как западните страни трябва да тълкуват руската заплаха да използва ядрени оръжия?
• Полезни ли са икономическите санкции?
• До каква степен Русия планира да разшири влиянието и контрола си?

Разсъжденията по теория на игрите концептуализират ескалацията като инструмент, използван от държавите по време на преговори. Процесът на договаряне се отнася до спорен ресурс (парче земя, град, заложници и т.н.). Всеки играч прави предложение, което може да бъде прието или отхвърлено от неговия опонент. Ако има само двама играчи, приемането на предложение води до разпределяне на печалбите според условията, описани в самото предложение. Ако офертата бъде отхвърлена, преговорите се възобновяват. Въпросът е, че всеки играч иска да стимулира приемането от противника. В резултат на това всеки играч се опитва да измисли механизъм, който прави предложението му привлекателно и повишава цената на отхвърлянето. Ескалацията е същността на този процес: участник се съгласява с предложението на опонента, ако разходите за ескалация надвишават ползите от приемането.

Теорията на Лиза Карлсън за ескалацията (Journal of Conflict Resolution, 1995) предложи различна гледна точка, като привлече вниманието към поведението на играчите по време на процеса на договаряне. В тази светлина толерантността към разходите, максималната цена, която играчът е готов да понесе, за да удовлетвори своите изисквания, играе ключова роля.

Ако информацията е пълна и всеки играч знае цената на толерантността на своя противник, тогава играта има очевиден резултат: играчът, толерантният към ниски разходи, отстъпва незабавно. Ако информацията е непълна, тогава играчите могат да се опитат да манипулират сигналите, след което противникът ще коригира собственото си поведение. Това означава, че играчът може внезапно да ескалира, за да създаде впечатление, че неговият толеранс на разходите е относително висок. Например, руските препратки към използването на ядрени оръжия могат да бъдат сигнал за много висока толерантност на разходите.

Теорията казва, че толерантният към по-ниските разходи играч е склонен да ескалира през първия период на криза. От друга страна се твърди, че постепенното нарастване на ескалация е характерна за играчите с относително големи ресурси. В настоящата ситуация НАТО и ЕС нямат стимул за бърза ескалация. Руската федерация има.

Алиансът на НАТО и ЕС могат да използват икономическата си мощ, за да налагат санкции, които стават все по-строги (това също е форма на ескалация). Срещу това Кремъл няма много възможности да отвърне. Това би обяснило защо Москва вероятно ще засили военните операции в Украйна и исканията ѝ ще бъдат удовлетворени възможно най-скоро.

Руската федерация знае, че бъдещите споразумения трябва да бъдат приети от украинското правителство, както и от Западния блок. В тази светлина дрънкането с ядрена сабя може да бъде начин да подтикне Запада към бързо споразумение и вероятно да избегне опасността от нестабилност в Москва. Но това също може да е знак за слабост. Всички знаем, че притискането на противник, чийто гръб вече е опрял стената, може да доведе до катастрофални последици.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка