"Зелената вълна" на евроизборите не стигна до висшите постове в ЕС*

Въпреки безпрецедентния си възход на последния евровот, Зелените бяха пренебрегнати в избора за председател на Европейския парламент, а и за всички останали високи позиции в ЕС.

Зелените се възползваха от нарастващите обществени опасения от глобалните климатични рискове и спечелиха 74 места в ЕП вместо досегашните 52 - най-доброто им представяне досега. Обаче в резултат от сделка между 28-те европейски лидери на среща на върха по-рано тази седмица всички висши постове бяха дадени на други партии, включително председателският пост на ЕП - на социалистите.

Тази задкулисна сделка след дни на пазарлък е гротеска, тя не задоволява никого, освен партиите в борбата им за власт, каза Ска Келер, съпредседател на групата на Зелените в ЕП, след неколкодневните препирни между европейските лидери за кандидатите за най-големите постове.

"След толкова висока избирателна активност на евроизборите и реален мандат за промяна, европейските граждани не заслужават това", заяви тя.

Сега Зелените - четвъртата по големина политическа група в ЕП, се фокусират върху въздействието над политиката за въглеродните емисии и за върховенството на закона, вместо откритата битка за ръководни постове.

Те обаче се надяваха поне да спечелят председателството на ЕП за половин мандат. Келер се кандидатира, но се класира трета след италианския социалист Давид-Мария Сасоли, който ще бъде председател през първите две и половина години, а десноцентристите ще имат втората половина от петгодишния мандат.

Зелените бяха слаби кандидати за който и да било от останалите четири висши постове, но все още биха могли да спечелят позиции в Европейската комисия, а и получиха два от 14-те заместник-председателски поста в ЕП. Те се надяват, че комисарският пост с ресор климат и екология ще бъде повишен в ранг заместник-председател на ЕК и ще го заеме техен човек, заяви за Ройтерс източник от ЕП, макар че други смятат това за малко вероятно.

Зелените настояват за по-бързи съкращения на въглеродните емисии, както и за промени в области като търговията, данъчната политика и върховенството на закона. Но лични интереси в енергетиката, земеделието, автомобилостроенето и други сектори означават, че ще трябва да се борят, за да превърнат климатичния активизъм в конкретни промени в политиката. Подкрепата за тях нарасна заедно с повишения младежки активизъм, най-вече инициативата на шведската ученичка Грета Тунберг. Зелените са най-силни в Германия, Франция и Великобритания, но имат ограничена подкрепа в бившите страни от съветския блок и в Южна Европа, където опасенията заради имиграцията и икономиката засенчват страха от климатичните промени.

Дафне Псаледакис от Ройтерс / БТА

*Заглавието е на редакцията на "Мениджър Нюз"