10 незабравими цитата от Туве Янсон

Туве Янсон е от онези писатели, които владеят магията – да пишат за деца, но да достигат до сърцата и умовете на възрастните.  

Родена на 9 август 1914 година, Янсон придобива световна известност с детските си книги –  серията за муминтролите, започната като комикс през 1945 г. –  въпреки че публикува голям брой разкази и романи за възрастни, както и множество отлични илюстрации.

Освен своите книги за муминтроловете е илюстрирала шведския превод на „Хобитът“ на Дж.Р.Р.Толкин и „Алиса в страната на чудесата“ на Луис Карол.

Книги на Туве Янсон са преведени на над 30 езика. Тя е носителка на многобройни литературни награди и отличия, сред които и златния медал „Ханс Кристиан Андерсен“.

Днес решихме да ви представим някои от любимите ни цитати на Туве Янсон, които не спират да ни вълнуват и трогват.

........

1. „Има един период от живота, който няма нужда да бъде развалян от безпокойство и отговорности. Начинът, по който се събуждаме, е важен, защото трябва да се справим с всеки дълъг ден. Нашето детство е нашето утро”.

2. „Нещата изглеждат доста несигурни и точно това ме прави спокойна”.

3. „Да започнеш пътешествие през нощта е най-чудесното нещо на света”.

4. „Може би страстта ми не е нищо особено, но поне е моя”.

5. „Изведнъж усети такава радост, че му се дощя да остане сам. Запъти се бавно към бараката за дърва. А когато вече никой не го виждаше, хукна да бяга. Тичаше през кишавия сняг, със слънцето в гърба си, тичаше просто така, защото беше щастлив и не мислеше за абсолютно нищо”.

6. „София се възползва от най-лесния изход за нуждаещите се и ужасените – тя заспа”.

7. „Трябва да тръгнеш на дълго пътешествие, за да осъзнаеш колко чудесен е домът”.

8. „Не гледай толкова ядосано – прошепна бабата. – Това е социален живот и трябва да се изтърпи”.

9. „Тя се обърна към стената и продължи да чете книгата си. И двете бяха станали невъзможни и вече не можеха да общуват помежду си, караха се неправилно”.

10. „Никога не можеш да бъдеш съвсем свободен, ако се възхищаваш на някого прекалено много”.

От Обекти