Икономиката на ЕС излиза от сянката на COVID-19, време е за дебат за управлението ѝ*

Икономиката на ЕС излиза от сянката на COVID-19, време е за дебат за управлението ѝ*

Икономиката на ЕС излиза от сянката на COVID-19, време е за дебат за управлението ѝ*

Европейската комисия поднови дискусията в ЕС дали и кога общността да се завърне към контрола на финансовата дисциплина, който беше в сила преди пандемията от коронавирус. Дебатът по тази тема вече е в ход, а отправна точка в него задават Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за икономиката в интерес на хората (на сн. вляво) и Паоло Джентилони, комисар по въпросите на икономиката. Статията е предоставена специално на МЕниджър Нюз с ексклузивитет за публикуване в България

Икономиката на ЕС излиза от сянката на COVID-19 с танцова стъпка благодарение на силната политическа подкрепа и успешната кампания за ваксинация. Несигурността и рисковете продължават да са високи, но възстановяването се стабилизира. Всъщност растежът тази година може доста да надхвърли прогнозата ни от юли за 4,8%, а безработицата почти се върна на равнището отпреди пандемията.

Сега, когато навлизаме в по-спокойни води, е време да подновим дискусията относно икономическото управление на Европа, което се наложи да прекъснем миналата година поради пандемията. Нуждаем се от здравословен и приобщаващ дебат, за да гарантираме, че правилата отразяват променената икономическа действителност и могат да ни подготвят за бъдещето. Когато започнахме този преглед през февруари 2020 г., видяхме смесена картина от досегашните резултати при съществуващата уредба.

Имаше забележителни постижения. Тя беше спомогнала за контролирането на публичните финанси: по-специално прагът от 3% за дефицита се превърна в критерий за избягването на прекомерен дефицит. Тя също така подпомогна коригирането на външните дефицити, които бяха един от факторите, предизвикали кризата в еврозоната в първите години след 2010 г. Освен това тя предостави важна рамка за координацията на икономическите политики.

Отбелязахме обаче и недостатъци: дългът продължи да е неумолимо висок в няколко държави, фискалните политики останаха проциклични, а корекциите често бяха постигнати чрез намаляване на публичните инвестиции. Много държави от ЕС бяха изправени също пред нисък потенциален растеж и трайно ниска инфлация. Друг проблем беше сложността на фискалните правила на ЕС, която ги направи по-малко прозрачни и възпрепятства политическата ангажираност в нашите столици.

Безпрецедентната криза изостри фокуса върху тези въпроси. А има и исторически промени, които също трябва да отчетем.

Първо, нуждите от инвестиции станаха по-спешни. Понастоящем оценяваме потребността от допълнителни частни и публични инвестиции, свързани с екологичния и цифровия преход, на близо 650 милиарда евро годишно до 2030 г. Зеленият преход сам по себе си възлиза на 520 милиарда евро годишно. Например, само секторите на енергетиката и транспорта ще изискват приблизително 390 милиарда евро годишно, което е с 50% повече, отколкото в миналото. Механизмът за възстановяване и устойчивост ще спомогне значително за удовлетворяването на тези нужди – до 2026 г той ще предостави на държавите членки 338 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства и до 386 милиарда евро под формата на заеми. Сега обаче трябва да обмислим как националните политики да улеснят най-ефективно тези инвестиции, които ще трябва да бъдат финансирани както от частния, така и от публичния сектор.

Второ, правителствата на държавите от ЕС похарчиха почти 19% от БВП за справяне с причинената от COVID-19 здравна и икономическа криза с помощта на задействаната обща клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж. Тази фискална подкрепа, съчетана с мощното парично подпомагане, предоставено от Европейската централна банка, се оказа жизненоважна, за да може Европа да устои на бурята. Но това доведе и до увеличаване на дълга и дефицита в ЕС. Ето защо ключов аспект на настоящия преглед ще бъде да се обмисли как нашите фискални правила могат да гарантират постепенно намаляване на съотношението на дълга към БВП. Това е важно, тъй като стабилните публични финанси ще ни позволят да реагираме адекватно на евентуални бъдещи сътресения и ще подкрепят устойчивия растеж, като поддържат разходите за финансиране ниски.

Трето, причинената от COVID-19 криза задълбочи неравенствата и влоши някои съществуващи слабости. Частният дълг се увеличи. Динамичните тенденции в цените на жилищата се запазиха, а ипотечният дълг нарасна значително в някои държави. Дефицитите по текущите сметки се увеличиха в зависимите от туризма държави, а корекцията на излишъците по текущите сметки е в застой. Пандемията ще продължи да променя нашите икономики и могат да възникнат нови рискове. Затова следва да помислим как рамката за икономическо управление да отговори най-добре на тези предизвикателства.

От сега до края на годината насърчаваме мненията и приноса към това обсъждане. През първото тримесечие на следващата година Комисията ще предостави насоки относно фискалните политики през предстоящия период. Тези насоки ще отразяват световната икономическа ситуация, специфичното положение на всяка държава – членка на ЕС, и обсъждането относно рамката за икономическо управление. Достатъчно навреме преди 2023 г. ще предоставим насоки за възможни промени в тази рамка с цел постигане на широкообхватен консенсус относно бъдещите стъпки.

Европейската икономика се възстановява. Но трябва да гарантираме, че растежът ѝ е едновременно стабилен и устойчив през следващите години и занапред. Постигането на това е наша обща отговорност – разискването как да го направим започва сега.

*Заглавието е на редакцията на Мениджър Нюз

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Осем от ЕС искат отлагане на Евро7, сред тях и България
Асен Василев: Отпадат част от проектите по Плана за възстановяване и устойчивост
Русия призова България да не предава на Украйна ракети за С-300
Борисов, Петков, Пеевски и Мирчев подадоха сигнал до Сарафов за собствеността на руската църква
CNBC: Украйна се опитва да спре разпространението на умората от войната сред съюзниците
От ГЕРБ няма да подкрепят промяна на националния празник от 3 март на 24 май
НАП спря над 150 сайта за онлайн залагания без лиценз
БСП е с номер 1 в бюлетината за местния вот, ГЕРБ - №7, ПП-ДБ ще е с 66
Спад на борсите в Европа на фона на повишената доходност на облигациите*
Финансовото министерство предлага връщане на ДДС от 20% за ресторантьорите
Всеки четвърти българин пропуска годишните профилактични прегледи
Обявен за убит руски адмирал участва в заседание на висши военни
Времето: Есента настъпва, ще бъде слънчево и топло
ЕС отново налага глоба от 400 млн. долара на Intel за злоупотреба с пазарна сила
ЕС ще отпусне 135 милиона долара на Тунис като част от пакта за миграцията
Майкъл Блумбърг очерта план за наследяване на медийната си империя
Дванадесет страни ще имат допълнителни места в следващия Европейски парламент
Цените на зърнените стоки по световните борси се понижават
Доц. Кунчев: За последния месец има 7 пъти нарастване на заболеваемостта от COVID-19
bTV се разделя с Антон Хекимян
Канада обяви помощ за Украйна за около 480 млн. долара
Бойко Борисов: Шансовете на Антон Хекимян са огромни, може да победи на първи тур
Джейми Даймън: Светът може да не е подготвен за най-лошия сценарий с лихвите на Фед
Денков: Пълното ни интегриране в европейските и евроатлантически структури е основна цел за кабинета