Силни мисли на Оскар Уайлд

„Всеки може да е съпричастен със страданията на приятел, но е необходима много фина душа, за да си съпричастен и с успехите му”, казва големият ирландски драматург, писател и поет. Той е сочен за един от най-успешните драматурзи на късновикторианска Англия, както и за една от най-големите знаменитости на своето време.

Отпечатването на романа „Портретът на Дориан Грей“ (1890) му спечелва славата на модерен писател с оригинален талант, затвърдена и от феноменалния успех на неговите комедийни пиеси. Пише и издава 2 сборника с приказки - „Щастливият принц и други истории“ (1888) и „Къщата на наровете“ (1892), които и до днес се преиздават. 

Изключително популярен става със своите афоризми и анекдоти, както и с остроумния диалог, характерен за много от произведенията му, сред които и „Кентървилския призрак”.

Но успехът го съпровожда кратко време. През 1891 г. Уайлд се среща с лорд Алфред Дъглас и между тях започва екстравагантна интимна връзка. На 15 май 1895 г. писателят е осъден на 2 години каторжен труд за непристойно поведение и хомосексуализъм.

След излизането си от затвора се установява в Париж, където живее под името Себастиан Мелмот с оскъдната помощ, изпращана му от неговото семейство. Последните две произведения на „разкаялия се грешник” са неговата изповед „De Profundis” (1897) и поемата „Балада за Редингската тъмница” (1898).

Оскар Уайлд умира от менингит на 30 ноември 1900 г., на 46 години, забравен от всички и беден като просяк.

През този месец се честват 162 години от рождението на Уайлд. Следват още няколко негови мисли.

 „Амбицията е последното убежище на неудачника.”

***

„В днешно време младите хора си въобразяват, че парите са всичко, а когато остареят, вече го знаят със сигурност.”

***

„Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш.”

***

„Винаги, когато човек прави някоя абсолютна глупост, се ръководи от най-благородни подбуди.”

***

„Чистата и проста истина рядко е чиста и никога проста.”

***

„Всеки в края на краищата се оказва някой друг.”

***

„Действията са първата трагедия в живота, а думите — втората. По-жестоката е на думите. Те нямат милост.”

***

„Да обичаш, значи да надминеш себе си.”

***

„Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите.”

***

„Амбицията е последното убежище на неудачника.”

***

„Днес всички сме тъй безпарични, че единственото, което можем да сипем щедро, са комплиментите.”

***

„Днес хората знаят цената на всичко, но не и стойността на каквото и да било.”

***

„Жените трябва да бъдат обичани, не разбирани.”

***

„Душата се ражда стара и постепенно се подмладява. Това е комичната страна на живота. Тялото се ражда младо и постепенно остарява. Това е трагичната страна на живота.”

***

„Единствената утеха за глупостите, които човек прави, е че винаги се хвали, след като ги е извършил.”

***

„Жените никога нямат какво да кажат, но го казват по очарователен начин.”

***

„Има само едно нещо на света по-лошо от това да говорят за теб и то е да не говорят за теб.”

***

„Истината рядко е чиста и никога проста.”

***

„На света съществуват само две трагедии, едната е да не получиш каквото си искал, другата е да го получиш.”

***

„Животът не е сложен. Ние сме сложните. Животът е прост и простите неща са правилните.”

***

„Не е страшно, че грешим. Страшното е, че повтаряме грешките си.”

***

„Опит е името, с което много хора наричат грешките си.”

***

„Тайната на живота е никога да не се поддаваш на неподходящи емоции.”

***

„Цялата прелест на миналото е, че е минало.”

***

„По-скоро бих загубил най-добрия си приятел, отколкото най-лошия си враг. За да имаш приятели, трябва да бъдеш единствено добродушен, но ако останеш без врагове, значи си истински сиромах.”