Любими цитати от Петко Славйков

Днес се навършват 189 години от рождението на българския поет, публицист, фолклорист и политик Петко Славейков. Освен един от водачите на Либералната партия след Освобождението, той е бил председател на Народното събрание и министър в няколко кабинета.

Петко Славейков е баща на общо осем деца, сред които са политиците Иван Славейков и Христо Славейков, публицистът Рачо Славейков и поетът Пенчо Славейков.

Да си припомним част от цитатите му и някои откъси от произведенията му.

„Всяка власт, която се отдалечава от народа, пада като дърво, отсечено в корена.”

***

 „Всяка книга, всякой вестник има душа, която има добър или лош дух!”

***

Не сме народ, не сме народ, а мърша,

хора, дето нищо не щат да вършат.

Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!

"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.

И не знаем, не можеме, не щеме

да работим за себе си със време.

Само знаем и можеме, и щеме

един други злобно да се ядеме...

Помежду си лихи, буйни, топорни,

пред други сме тихи, мирни, покорни...

Все нас тъпчат кой отдето завърне,

щот сме туткун, щото не сме кадърни...

Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -

а всякому мерамът е развала...

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,

пак ще кажа и с това ще да свърша.

-Из „Не сме народ”

***

Хубава си, татковино,

име сладко, земя рай,

сърце младо и невинно

за теб трепка, та играй.

Мили ми са планините

и на север, и на юг,

драги ми са равнините,

набраздени с наший плуг.

На уста ми сладка дума -

ще да бъде този кът,

дето Дунав, Вардар, Струма

и Марица си текат!

Дор на небо ясно слънце,

дор на очи свят, живот,

ще обичам аз от сърце

таз земя и тоз народ.

- Из „Татковина”

***

„Мила ми е мойта майка,

    макар стара била,

макар да е сиромашка,

    тя ме е родила.

И да бъде ощ по-бедна,

    долня - прост бял камък,

аз когато я погледна

тя е безцен камък.

И да беше тя прост възел

    в дрипа еднокрайка,

тя за мен е все пак тази

    сладка, мила майка.

Мила си ми, майко моя,

    за теб ще милея,

ще те мисля, ще те помня,

    чак доде живея.

- Из „Майка”

***

Сбогом, прощавай, невесто мила,

отивам ази в незнаен път.

Съдбата ми се вече решила,

Мен ме осъжда пристрастен съд.

   На заточенье в страни далечни,

в земя незнайна, неволен роб,

там да се скапя в окови вечни,

без да узнаеш ти моя гроб.

   Няма да идваш суртина рано,

тамян да пушиш, да палиш свещ,

ни да нареждаш жално, пространно

как сме живели ний изнапреж.

   От мен ти нищо недей чака,

живей, минувай веч, както знайш,

но недей тъжи, недей ти плака

и пред душмани дръж кураж.

   Люби, прегръщай мъжко си чедо,

сама  надежда, син пеленак,

теши се с него, горди се с него,

че той ще бъде добър юнак.

Къпи, кърми го, над люлка пей му!

"Расти, мил сине, ти порасни!"

чувство за мщенье вдъхни ти нему,

той зарад нази да отмъсти.

- Из „Сбогом, прощавай, невесто мила”

***

Дните ми минуват

в скърби и печали;

беди и неволи

за мене са дали.

   За мене, за моите

братя и роднини -

все за нас са тези

усилни години.

   Тъжа аз за мене,

че ма зло спопогна;

тъжа и за тях аз -

как да им помогна!

   Как да им помогна?

Що мога да сторя?

Мога ли със злото

сам да се преборя?

   От земята никнат

за нас скърби, нужди,

а нейните блага

за нази са чужди...

   За нас е, горчици,

желязно небето -

тамо слънце грее,

но за нас не е то...

   Бедни сиромаси!

Мали мои братя!

Имам аз за вази

широки обятья.

   Имам сърце топло,

имам душа страдна,

но те не доставят

участ по-отрадна.

   Няма в мен спасениье

от тъги-тирани;

няма цяр у мене

за вашите рани.

   Вази ви натискат,

как да ви отбраня?

Вий ходите гладни,

с що да ви нахраня?

   Било силна воля

при нямане сръки -

по-тежка неволя,

по-големи мъки...

   О, ще следват вечно

работи безпътни...

Лейте, очи, сълзи

като порой мътни.

- Из „Към сиромасите братя”