СЕДМИЦАТА НА ЧИЧО ВЕНЦИ

„Да излезеш от парламента
е като да излезеш от аптеката -
винаги можеш да се върнеш“
Веско Марешки

Тази седмица вече изтича, но по своята епохалност и значимост ще остане завинаги в сърцата ни.
Не защото нещо кой знае какво се случи.
Не.
Просто тази седмица показа, че каквото и да направим, каквото и решение да вземем, можем да заключим пръсти и когато го вземем това решение, да кажем – „да де, ама аз се бях заключил“ и да се върнем в изходна позиция.

За какво говоря ли?
Гледайте сега какво става.

Преди около месец Народното събрание взе решение да премахне преференциите от бюлетините за гласуване. Предложението на ДПС бе прието от почти цялото управляващо мнозинство без ВМРО.
След като това решение мина през парламента, президентът наложи вето.
Ветото върна промените, но парламентът отхвърли ветото.
И изведнъж същият парламент отхвърли отхвърленото вето и предложи отново старият вариант на преференциите.

Станахте ли разногледи?

За да станете още по-разногледи да допълним картинката.

Оказа се, че вероизповеданията имат доста дължими суми към бюджета.
И управляващите изведнъж, осенени от някаква нечувана и невиждана милост и състрадание опростиха 8 милиона лева задължения на Главното мюфтийство.
Само че два дни по–късно изведнъж се отметнаха и прекратиха индулгенцията, превръщайки я в „разсрочено плащане“.

И това само в рамките на седмица.

А мандатът на този кабинет и този парламент е едва в средата си – ако устиска до своя край, то има да гледаме подобни чудеса още комай две години.

Но да оставим управляващите да вземат своите важни решения и после да ги отменят и да видим какво се случи при опозицията.

А там се случиха повече от интересни неща.

Например – европейската ЕНП се обърна към десницата у нас с апел – „Пичове, а бе молиме ви се бе, явете се заедно на избори". И десницата у нас се почувства толкова насърчена да се яви заедно на избори, че се започна следната трагикомедия.

ДБ заявиха, че преговарят със СДС и ДБГ (които на последните избори наричаха „отровни гъби“).

ДБГ обаче заявиха, че тия преговори са пародия и че ако до 17 не стане нищо, обявяват листа.

СДС пък заявиха, че преговарят с ДБ и с ГЕРБ.

ДБ обаче изцвилиха на умряло, защото чуха магическата думичка ГЕРБ.

ГЕРБ пък нищо не заявиха, защото си имаха работа – да вземат решения с кого да преговарят и да ги отменят после.

И в тоя изумителен качамак, в който се оказа, че не е ясно кой е по-по-десен и кой е по-по ЕНП един човек изпъкна над всички останали.

Един велик политик, огромен борец срещу статуквото.
Един колос на битката срещу монополите.
Един божествен бог на евтиния аналгин и евтиния дизел.
И той е!!!
Неговото име ееее!!!!
Веееееееско!!!!
Марешкииииии!!!!

Окрилен от идеята да срази статуквото, точно в тоя фундаментален кризисен момент за KLETA MAJKA BALGARIQ Веско Марешки събра своите депутати, излезе в коридорите на парламента и рече:
„НАПУСКАМ ПАРЛАМЕНТА! В МОМЕНТА НЕ МОГА ДА ВИ КАЖА ЗА КАКВО ГО НАПУСКАМ! ПРЕГОВАРЯМЕ! НО ГО НАПУСКАМ!“.

И настана ужас!!!
Всички телевизионни предавания взеха да звънят на Марешки и да го канят.
А той, като един отговорен и загрижен за победата срещу MAFIQTA политик тръгна по студията и каза следното:

„Напуснахме! Но може и да се върнем! Даже може и да не сме напуснали! Ако няма кворум, ще го осигурим! Но иначе няма да сме там! Но сме там! Но и ни няма! А ни няма, защото не е добре! Но и сме там, защото пък не е, като да не е добре!“.

И докато обърканите от тази стройна теза на лидера на „ВОЛЯ“ журналисти се опитваха да зададат поне един въпрос, на който да получат смислен отговор, Столичен общински съвет вдигна заплатите на шофьорите от градския транспорт.

Това се случи след дебат, в който 61 души се опитваха да се надговорят кой от тях е с най–огромен и значим принос към вдигането на заплатите.

И така седмицата приключи.
Днес е събота.
Ден за почивка и осмисляне.
А изводите се налагат от само себе си.

Извод едно – ако имате парламент, който взема грешно решение след грешно решение, то най – вероятно живеете в България.

Извод две – ако същия парламент се отмята от решенията си, след като ги е взел, то най – вероятно пак се намирате в България.

Извод три – ако опозицията се държи като предозирал с евтина дизайнерска дрога параноик – то вие най–вероятно пак се намирате в България.

Извод четири – ако, четейки тоя текст, още не сте ме напсували – то значи сте напуснали България, което, общо взето е едно разумно и щадящо здравето и нервите решение.

И накрая искам да завърша с нещо оптимистично.
А то е следното.
Да, управлението е ужасяващо слабо, некомпетентно, недъгаво и изпълнено със скандали.
България е в плен на задкулисието и самовлюбеността.
Но въпреки това по някакъв начин всичко това е смешно.
Смешно, като отменено решение на парламента.
Смешно, като преговори на десни партии.
Смешно като сесия на Столичен общински съвет.
И най – вече – смешно, като кратката история на партия „ВОЛЯ“ в 44 НС.

...макар, че китайците имат една поговорка – „Тежко на тоя, който живее в интересно време“...