Светицата, за която Роналд Рейгън беше "като един гимназист"

            "Дай ми да чуя Роналд!". Майка Тереза от Калкута, апостолката на най-бедните из между бедните, която тази сутрин бе канонизирана за светица на площад "Св. Петър", в Рим, от папа Франциск, е известна с това, че е решавала "невъзможни" проблеми и предизвикателства, със силата на вярата.

            Факт, добре известен и на Стефан де Мистура, специален пратеник на Секретариата на ООН за Сирия, бивш заместник-министър на външните работи на Италия, които преди четири години на една конференция в Римини, разказа ентусиазирано истории от живота на обичаната светица, на които той лично е бил свидетел и съвременник.

            Една от тях датира от 1986 г. В суданския град Джуба, населен предимно от християни, е имало тежък недостиг на храна и жителите му масово умирали от глад. Градът е под окупацията на войска, а правителството на Судан е напълно незаинтересовано от жизнения проблем. Де Мистура в този момент е работел с екипа на Световната програма по прехранване (СПП) към ООН, чието седалище се намира в Рим. За да се помогне на бедстващото население е било нужно да се изпрати самолет, който да транспортира така нужните хранителни продукти. Проблемът е идвал от военните части, които в арсенала си са разполагали с противовъздушни ракети и вече са били свалили два летателни апарата.

            "Една вечер" - продължава разказа си италианският дипломат - "в кабинета ми пристигна Майка Тереза, която аз не познавах лично, придружавана от още една монахиня на име Миртила. Майка Тереза, без много да се бави, ми каза в прав текст: "Тук съм за да помогна. Вчера бях в Кастел Гандолфо (лятната резиденция на папата, близо до Рим), папа Йоан Павел II чу новините по BBC и сега търси начин да спаси град Джуба. Аз бях тръгнала да се връщам в Кения, но реших да остана. Какво мога да направя? Обяснете ми проблема?"

            Де Мистура накратко разяснява положението. "Твърде сложно - отговаря Майка Тереза - дай да ми да чуя по телефона президента на Судан или някой от войниците". Служителят на СПП казва: "Президентът на Судан в момента е в Америка", на което бъдещата светица отговаря: "Няма проблем, дай ми да чуя Роналд. Той е добър човек." "Кой?" - реагира дипломатът. "Роналд Рейгън, както и жена му. Веднага ми ги набери!". Де Мистура учуден отива на радиопредавателя и влиза във връзка с Белия дом. "Добър вечер, аз съм Стефан де Мистура от СПП. При мен е Майка Тереза от Калкута, която иска да говори с президента Рейгън." От американската централа се чува саркастичното: "Да, разбира се. Знаете ли, днес вече ни се обадиха Наполеон и Юлий Цезар. Така, че много поздрави и на вас". Италианецът настоява да говори с някой свой колега, от администрацията. След продължително настояване, се осъществява връзка с някой от американските служители на президенството, който отсича: "Слушайте, нямам време за губене. Кажете ми, кога и къде за първи път Преподобната Майка Тереза е срещнала  президента Рейган". В този момент, сетра Миртила вади едно зеленикаво тефтерче, разгръща го и цитира: "7 февруари, при откриването на църквата във Вашингтон". "Тогава" - продължава разказа си Де Мистура - "колегата ми от Америка ме нарече Сър, нещо значително по-уважително, и допълни: Вижте, нужно е да ми кажете, също така, кога Нанси Рейгън за последно се е срещала с Майка Тереза". Отново в помощ влиза сестра Миртила: "Било е в Ню Йорк, при откриването на приюта". Следва продължително мълчание. Чува се американският отговор: "Президентът иска да говори с Майка Тереза, но точно след един час, в посолството ни".

            Стефан и двете монахини се отправят към американското посолство в Рим. То обаче се оказва затворено, заради националния празник. "С Майка Тереза, препускахме към коктейл, с кола на Световната програма по прехранване". Посланикът, в първия момент стъписано не вярва, но после вижда колата, в която монахинята седи припряна и допуска групичката в посолството. Влезли вътре, бъдещата светица вади броеница и кара всички наоколо да се молят с нея, докато чака обаждането. "Звъни телефона, посланикът скача да отговори и ентусиазирано изрича: "Г-н Президент...аз съм, аз съм Джордж, удоволствие е да Ви чуя...да знам, тук е Майка Тереза, веднага Ви я давам". Тя взима апарата и се обръща свойски към Рейгън, като към един млад ученик "Така, виж сега...Еми...Как...Аха...Не, трябва да го направим...Обещаваш, нали?...Изпрати ми един телекс за потвърждение!". Де Мистура пита нетърпеливо: "Какво стана?". "Ами, каза ми че е съгласен, ще натисне суданския президент да изпрати самолет, само че последният е заминал за Ню Йорк, за ООН, и затова ще изпрати там някой си Джордж Буш за да се срещне с него."

            На следващия ден пристига телексът от Рейгън: "Направих това което поискахте от мен, Майко Тереза. Изпратих заместникът ми Джордж Буш, той говори с президента на Судан, който никога, ама никога, и пак казвам никога, няма да направи опит да спре самолета".

            "Самолетът най-после излетя - завършва разказа си Стефан де Мистура - с Майка Тереза на борда, в един стар McDonnell Douglas, пълен с храна, кацнахме в Джуба. От тогава, до днес градът никога не е оставал без храна. Ние бяхме положили всички усилия, но явно беше нужна онази невероятна сила на живата вяра, за която Майка Тереза ни даде личен пример".

Автор: Вера Найденова, Рим