Сянката на песимизъм за икономическите перспективи надвисва преди COVID-кризата

Песимистичните нагласи за икономическите перспективи са предшествали внезапно разразилата се здравна и икономическа криза. Това става ясно от единадесетото издание на годишния Доклад на Делойт Централна Европа за нагласите на финансовите директори за 2020 г. Той е базиран на проучване, проследяващо промяната на мнението на 558 финансови специалисти от 12 държави, включително и България*. Самото проучване е извършено непосредствено преди рязката промяна на обичайната бизнес среда заради COVID-19 и откроява ясната тенденция, че за втора поредна година главните финансови директори в организации в Централна Европа изразяват все по-негативни очаквания за икономическите перспективи и бъдещите резултати на бизнеса в региона. Въпреки това, при запитване за оценка на финансовите проекти на техните собствени компании, близо три четвърти от анкетираните (74%) отговарят, че са или по-оптимистични, или поне са настроени по същия начин, както в последните шест месеца.

Измерванията на нагласите преди COVID-кризата сочат:

Очаквано увеличение на разходите за управление на бизнеса, включително увеличения, свързани с работна сила, производството, транспорта, недвижимите имоти и услугите;
Рязък спад в оптимизма на финансовите директори по отношение на икономическите перспективи за следващата година, като Най-противоположни мнения по този въпрос се отчитат в отговорите на българските анкетирани. 35% от тях очакват ръст на БВП с поне 2.6%, други 35% - между 1.6% и 2.5%, а 29% очакват ръстът на БВП да не надвишава 1.5%;
Значително увеличение на дела на финансовите директори, които очакват нивата на безработица да нараснат. За България 38% от анкетираните очакват ръст в нивата на безработица;
Увеличение на дела на финансовите директори, които очакват приходите на техните компании да намалеят през следващите 12 месеца (от 14% на 20%), въпреки че 60% от анкетираните посочват, че очакват увеличение като за България този процент е 54%).

„Тенденцията към по-голям песимизъм, която се появи за първи път през 2019 г., продължава и в проучването за очакванията за 2020 г. И тя е много по-забележима сега, когато анкетираните трябва да разгледат по-широки икономически въпроси, отколкото когато фокусът е върху вероятните бъдещи резултати на техния собствен бизнес, коментира Силвия Пенева, управляващ съдружник на Делойт. Това проучване беше завършено в края на 2019 г. и макар да е сигурно, че COVID-19 ще причини значителни промени и повишена несигурност, вярваме, че разбирането на тенденциите за по-дълъг период от време (това е 11-то издание) може да бъде от интерес за предприятията, регулаторите и създателите на политики, допълва тя.

Според Пенева важно е да се отбележи, че финансовите директори на компании от Централна Европа остават ангажирани с развитието на компаниите, в които работят. „Когато попитахме финансовите директори в края на 2019 г. какви са основните им стратегически приоритети за 2020 г., двата най-популярни отговора бяха да разширят бизнеса си чрез придобиване и да увеличат оперативните си разходи. Така че, въпреки че там се очаква да има някаква разумна предпазливост - близо три четвърти от анкетираните (74 %) не виждат 2020 г. като подходящ момент да поемат повече рискове в бизнеса си, това не им пречи да обмислят растеж, инвестирайки в бъдещето си.“, пояснява Силвия Пенева. Всъщност, значително повече финансови директори очакват да се увеличат сливанията и придобиванията (43%, също както през 2019 г.), отколкото тази активност да намалее (11%). „Докато финансовите директори силно желаят да контролират разходите, спадът в тяхната увереност и оптимизъм не означава непременно, че ще съкратят разходите драстично. Разбира се, трябва да се има предвид, че отговорите и оценките на финансовите директори са дадени преди настъпването на COVID-19.“, обобщава тя

Факторът COVID-19

Преди настъпването на COVID-19 се забелязваше, че българските финансови директори са с по-позитивни нагласи по отношение на развитието на икономиката и компаниите, които управляват, казва Димитър Попов, директор „ Консултиране“ в „Делойт“ . Показателен е фактът, че 81% от анкетираните са декларирарил очакван ръст в проходите на фирмите в сравнение с 60% на ниво Централна Европа. „Тези стойности вероятно се дължаха на позитивния темп на развитие на икономиката в България през последните няколко години. Сега на преден план анализираме няколко изключително важни теми, които стоят на дневен ред за финансовите директори както у нас, така и в глобален мащаб, с цел защитаване на компанията и нейните служители“, посочва Попов и откроява новите приоритети:

Повишен фокус върху таланта (хората) в една организация и нейното виртуализиране: осигуряване на необходимите човешки ресурси и виртуализиране както на финансовата, така и на други функции в организациите, които да работят ефективно на фона на възникналото социално дистанциране;
Осигуряване и контрол на ликвидността;
Честа и навременна комуникация с важни (и критични за бизнеса) заинтересовани страни с цел по-добра информираност;
Насочване към оперативните подобрения, необходими в период на рязък икономически спад;
Управляване на голям брой рискове и защита на активите на компанията в това уязвимо време;
Създаване на план за възстановяване след COVID-19 чрез стратегическо позициониране и използване на тези активи.

Въздействието на COVID-19 ще бъде много значително. Това ще включва прекъсвания и закъснения в много важни традиционни вериги, което ще доведе до недостиг на предлагане, краткосрочен спад на производителността, намалени инвестиции и намалено търсене, нарастване на несигурността в бизнеса, посочва на свой ред Силвия Пенева. „Но ние все още вярваме, че резултатите от проучването и тенденциите, засягащи ключовите показатели, които те представляват, си заслужава да бъдат анализирани. Те отразяват основните настроения и убежденията на финансовите лидери на нашия регион преди COVID-19“, допълва тя.

Ето какво включват някои от основните теми на доклада:

Забавен растеж на БВП в първото тримесечие и отрицателен за следващото тримесечие

Финансовите директори очакват БВП да нарасне средно с 2% през 2020 г. в сравнение с 2,3% през 2019 г. Също така се усеща спад от 10 процентни пункта в дела на финансовите директори, които очакват растежът на БВП да надхвърли 2,5% (от 40% до 30%). В България 35% изразяват позитивна нагласа по отношение на растежа на БВП с над 2.5%, като тези цифри претърпяват допълнителен спад поради COVID-19.

Увеличаване на очакванията за безработицата

В периода преди COVID-19, повече от една трета (36%) от финансовите директори очакват безработицата да се увеличи през следващата година (за България този процент е 38%), надвишавайки дела от анкетирани, които смятат, че ще намалее (24% средно, в сравнение с 49% на ниво България).

Нарастващи нива на несигурност в бизнеса

Въпреки че делът на финансовите директори, които казват, че има високо ниво на несигурност, не е значително по-голям от този през 2019 г. (от 35% на 40%), от 2018 г. се наблюдава 9 процентни пункта увеличение. Делът на тези, които казват, че несигурността е ниска през 2020 г. (8%) е спаднал от 11% през 2019 г. и 12% през 2018 г.

Специалният фокус на проучването за 2020
Докладът за нагласите на финансовите директори на Делойт Централна Европа 2020 поставя фокус на два специални раздела, в които финансовите директори са били анкетирани подхода на техните компании към два от най-належащите въпроси в настоящия бизнес пейзаж: изменението на климата, както и равенство на половете и социално включване. Въпреки много високия профил на двете тематични области, изненадващ се оказва изводът как организациите в Централна Европа, които се развиват с по-бавни темпове, предприемат действия и на двата фронта.

Изменението на климата
По-голямата част от финансовите директори потвърждават, че техните компании се чувстват под малък или никакъв натиск от заинтересованите страни - инвеститори, банки, клиенти, регулатори, мениджмънт и служители - да предприемат действия по отношение на изменението на климата. Между 59% и 88% от анкетираните са на това мнение. Независимо от сектора на респондентите, банките и заемодателите изглежда обръщат най-малко внимание на изменението на климата, когато вземат решения за работа с компаниите на финансовите директори. Изненадваща част от участващите финансови директори (между 40% и 69%) споделят в проучването, че техните компании нямат поставени цели за емисии. ОтДелойт смятат, че след COVID-19 натискът от заинтересованите страни би могъл да се засили значително и в този контекст компанията ще продължи да следи тенденциите в тази посока.
Равенство на половете и социално включване
По време на проучването 28% от участващите финансови директори посочват, че имат официална стратегия за равенство на половете и социално включване, докато 40% казват, че техните организации използват механизми като бюлетини и интранет, за да разкажат на служителите си за този си подход. Повече от една четвърт (27%) споделят, че стратегията и визията на организацията за равенство на половете и социално включване са добре познати на служителите. На въпроса за това кои аспекти са сред стратегическите им приоритети за следващите три години, най-голямата част (50%) отговарят, че половото равенство е най-важното. Сред действията, които организациите предприемат за насърчаване на равенство на половете и социално включване, най-популярното (подкрепено от 30%) е разработването на визия и набор от ценности за цялата организация. Следващото най-популярно действие (32%) е осигуряването на гъвкави работни условия.

Предвид много високия профил на тези въпроси, особено през последната година, бяхме малко изненадани, че резултатите, произтичащи от тези две области на анкетиране, не бяха по-положителни. Те предполагат, че някои от най-големите бизнеси в нашия регион трябва да адресират по-сериозно екологичните въпроси и дейностите свързани с диверсификация и социално включване., споделя Гевин Флук, ръководител „Клиенти и Пазари“, Делойт Централна Европа. Ясно е, че в бъдеще компаниите ще бъдат оценявани дори повече от сега по отношение на техните климатични действия и това ще има все по-голямо влияние върху тяхната стойност. И в момент, когато пазарът на служителите прави много, за да постави условията и правилата на конкуренция, организациите трябва да вземат по-сериозно под внимание тези въпроси, обобщава той

***

За проучването:

Проучването е проведено между септември и декември 2019 г. Годишният въпросник проследява най-новото мислене и действия на финансови директори, представляващи най-големите и влиятелни компании в региона на Централна Европа като изследва проблемите на финансовите директор в пет области: бизнес среда, приоритети и очаквания на компанията, приоритети за финансиране, лични приоритети, ролята на финансовия директор.

Констатациите в доклада обхващат становищата на 558 финансови директори, базирани в 12 страни от Централна Европа: България, Хърватия, Чехия, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения и Украйна.

Повече информация, както и самия доклад, можете да намерите ТУК