5 страшни неща вижда детето

Различни страхове връхлитат малкото дете и то често не може да се справи само с тях. То трудно различава реално от нереално. За него всичко е действителност. А, за да преодолее страха си, разчита единствено на вас.

В ранна възраст то се плаши най-често от непознатото – ситуации, места, хора, животни, от сънищата, от раздяла и от смъртта.

2-годишното може да писне при вида на непознат човек, който се явява на вратата на стаята. То ще се сгуши в мама, когато отидат на гости и 2 часа може да не мръдне от скута й, докато другите деца около него си играят.

От каквото и да е роден страхът, в прегръдката на родителите той се стопява като мартенски сняг, твърдят психолози. Съветът им е: не отказвайте на детето да постои но ръце или гушнато, докато се успокои.

Животните

Много животни плашат децата най-вече, защото те са чували разказите на родителите си, били са плашени, попаднали са в ситуация, която им е изкарала акъла, или пък са били ухапани ...

Щом майката пищи при вида на паяк, няма как синът ѝ да е храбрец.

Ако при всяка гръмотевица тя се гуши в обятията на таткото, е много вероятно и детето да се плаши от бурята. Ако тя държи здраво детето за ръка и го дърпа към себе си при всяко разминаване с куче, детето няма как да не „попие“ този страх.

Или, ако родителите разказват и обсъждат зловещи истории за ухапани или нападнати от кучета, детето живее с убеждението, че те са опасни. И често страхът му се пренася върху всички четирикраки, които им приличат.

Сънищата

5 часа след като се роди, бебето вече сънува. И в ранна възраст възприема съня като действителност. Трудно е да разберем от какво се плаши, особено във възрастта, когато не може да разкаже съня си, нито да го нарисува.

3-5-годишните често говорят или плачат на сън. Може да се случи да седне в леглото и да плаче, а на сутринта да не помни нищо.

„Насадените“ страхове

Често, когато не могат да се справят с дадена ситуация, родителите използват заплахи: „Ще те дам на баба меца“, „Ако не си пиеш лекарството, ще идеш в болница“ , „Ей сега ще дойде Торбалан“. Детето приема сериозно вашите думи. Така, без да съзнавате, му насаждате още страхове.

Заплахата от изоставяне

Това е най-мощният страх на детето и никога не го заплашвайте, че ще го изоставите, съветват психолози. Защото неговият свят е малък и единствената сигурна защита за него сте вие и семейството. То възприема заплахата като истина, а фантазията му може да я превърне в истински ужас.

И във възрастта от 1,5 до 2,5 г., когато то трудно приема всяко отделяне от майка си от родителите, ако се наложи да остане в болница или да иде за цялото лято при баба си например, ще си създадете реален проблем.

Въпросите за смъртта

Подсъзнателно детето приема смъртта като бедствие, зло, за което възрастните говорят, а неговото въображение го дописва. За да не задълбочавате страховете му във възрастта до 5-6 години, когото то често се вълнува от смъртта, му отговорете пестеливо на въпросите. Може да му кажете, че и вие се страхувате, но че няма да ви се случи скоро, да го успокоите и да отклоните разговора в друга посока.

Решението

Като всяко друго чувство и страхът може да се преодолее, за което вие трябва да помогнете на детето. Първо, като не „насаждате“ излишни страхове, а след това с мъдро отношение. Без да се подигравате или да го обиждате.

Не „по мъжки“, като бащата настоява детето да погали лаещото куче на съседа, нито като бута малчугана във водата, „за да се пречупи“ и да преодолее страха му от морето.

Може да помогнем на детето да „заобиколи“ своя страх умно и търпеливо. Дори, когато не откриваме реалната причина за този страх и го намираме за безсмислен и нереален.

Източник: noviteroditeli.bg