Любими цитати на малки и големи от „Алиса в страната на чудесата”

„Ако всичко на света е безсмислено, какво ни пречи да си измислим някакъв смисъл?”, пише Карлс Латуидж Доджсън, известен с името Луис Карол в книгата си „Алиса в страната на чудесата”. Днес се навършват 185 години от рождението на британския писател, философ, математик, логик и фотограф.

Когато „Алиса в страната на чудесата” излиза на пазара а пръв път през 1865 г., литературните критици изпадат в шок от това колко е странна. В унищожителни рецензии много от тях призовават родителите да подминават това „сквернословие” и никога да не го купуват на децата си. А къде са днес тези критици и къде е „Алиса”, която преживя стотици издания, преводи, екранизации и продължава да е обожавана от деца и възрастни?

Мъдростта и абсурдът вървят в тази книга ръка за ръка и следващите цитати го доказват.

„Докато мислиш какво да кажеш, прави реверанс! Това пести време.”

***

„ Ако не знаеш какво да кажеш, кажи го на френски!”

***

„ Преди да отидеш някъде, трябва да си вземеш хубава пръчка, за да разгонваш слоновете.”

***

„ Не бива да смазваш часовника с краве масло.”

***

„ Ако нямате какво да правите, измислете нещо по-добро от гатанки без отговор.”

***

„ Ти все ще стигнеш някъде. Трябва само да вървиш достатъчно дълго.”

***

„Ако твърде дълго държиш в ръце нажежена до червено маша, в крайна сметка ще се опариш; ако по-силно удариш пръста си с нож, обикновено потича кръв; ако изпиеш на един дъх шишенцето с надпис „отрова”, рано или късно ще ти стане лошо.”

***

„ Ако някои хора не се месеха в работите на другите, земята щеше да се върти доста по-бързо!”

***

„ Представа си нямаш колко е приятно да танцуваш морски кадрил с омари!”

„ Ако в стихотворението няма никакъв смисъл, толкова по-добре. Значи няма нужда да се мъчиш да го обясняваш.”

***

„ Ако не бях истинска, нямаше да плача.”

***

„Трябва да тичаш с всички сили, за да останеш на едно място, а за да стигнеш до някъде, трябва да бягаш поне два пъти по-бързо.”

***

„Утре никога не е днес. Нима може да се събудиш сутрин и да кажеш: „Е, най-сетне е утре!”?”

***

„ Де да можех да срещна един разумен човек за разнообразие!”

***

„Аз не мисля..." „Значи не бива да говориш", рече Лудият Шапкар.”

***

„ Тук всички сме луди.”

***

„ Аз не съм странен, шантав, откачен или луд. Просто моята реалност е различна от твоята.”

***

„ Не грухти! Изразявай мислите си по някакъв друг начин.”

***

„ Ако беше така – значи би могло да бъде, а ако би могло да бъде, значи би било, но тъй като не е, значи не е. Такава е логиката на нещата!”

***

„ Една от най-сериозните загуби в битката е да си загубиш главата.”

***

„ Когато говориш, си отваряй устата малко по-широко.”

***

„ Първо раздай торта на всички, а после я режи!”

***

„ За какво да устройваме шествия, ако всички ще падат ничком? Нали тогава никой нищо няма да види...”

***

„ Колко е хубаво да си у дома! Там винаги си същия ръст.”

***

„ Черният пипер сигурно прави всички люти. Оцетът ги прави кисели, горчицата ги огорчава, лукът ги прави лукави, виното носи чувство на вина, а сладкишите ги правят сладки и добри. Колко жалко, че никой не знае за това... Всичко би било толкова просто. Хапнеш си сладка и ставаш добър.”

***

„ Винаги щом изям нещо, веднага се случва нещо интересно!”

***

„Попивателната хартия сама по себе си не е вкусна. Но ако я смесим с нещо – например с барут или с восък за печати – е, това е друго нещо!”

***

„ Някои хора са много умни, съвсем като сукалчета!”

„ Никога не разубеждавам хората с ръце!”

***

„ Когато намирам нещо, това обикновено е или жаба, или червей.”

***

 „Виж какво, драги мой, ако се каниш да се превръщаш в прасенце, аз повече няма да се занимавам с тебе!”

***

„Няма значение къде е тялото ми. Умът ми непрестанно работи. Колкото по-ниско се намира главата ми, толкова по-дълбоки са мислите ми.”

***

„ Колко е удобно да си загубиш името! Прибираш се, да речем, вкъщи, а никой не знае как се казваш. И ако гувернантката поиска да те извика на урок, тя ще викне: „Елате тук,...” – и ще млъкне, защото ти е забравила името. А ти, естествено, няма да идеш – защото не е ясно кого е викала тя!”

***

„ Да убиваш Времето! Нима това може да се хареса някому? Ако не си се карала с него, би могла да поискаш от него всичко, каквото ти се ще.”

***

„ Десет нощи са десет пъти по-топли от една-единствена. И десет пъти по-студени.”

***

„Не мога да се върна във вчера, защото тогава бях друг човек!”

***

„ Започни в началото и стигни до края. Тогава спри.”

***

„Бихте ли ми казали, моля, накъде трябва да тръгна оттук?

- Зависи от това къде искаш да стигнеш.

- Не ме интересува къде...

- Значи няма значение откъде ще минеш.”