Защо рекламата понякога подвежда

Сблъскваме се с различни видове лъжи в ежедневието. Авторите на книгата ”Шпионирай лъжата” твърдят не просто, че и в рекламата има лъжи, а че те могат дори да бъдат класифицирани в следните три категории:

1.) Очевидната лъжа. Тя е най-лесна за определяне. Очебийна е. Нахална. Абсолютно противоположна на истината. Например, както става ако някой в работата ни открадне обяда и го видим, но въпреки това той отрича: „Не съм го докосвал!". Този тип лъжи са от тези, които биха накарали носа на Пинокио да порасне. Рекламата рядко е толкова арогантна. Все пак съществуват обаче и твърде много адвокати, готови веднага да се захванат с директната неистина в нея.

2.) Лъжата с изпускането. Този сценарий не е толкова елементарен. Базира на полуистини, водещи до заблуда, защото се премълчава нещо. Обикновено това са истини, в които липсва важен факт. Така се получава погрешно схващане. Например, купувате кола на старо. Търговецът ви казва „тя има чудесен двигател, поддържан редовно. Пребоядисана е”. Но не ви споменава, че често се налага да влиза в сервиз. И че е боядисвана след инцидент, в който е била ожулена. В този казус попада рекламата най-често. Тя говори за ползите, но игнорира недостатъците. Всъщност няма нещо нередно или незаконно, просто се съобщават само качествата без да се споменават други неща. 

3.) Лъжата на влиянието. Мислете за нея като трик на фокусник от ръкава му, само че с думи вместо с вълшебство. При нея лъжещият е изправен пред факта, че истината не е на негова страна. Истината го наранява и той не иска да говори за нея. Затова той дава друга информация в опит да пренасочи мнението на слушащия. Рекламата обича и този тип лъжи. Те са причината толкова много знаменитости да стават лица на продукти. Присъствието им допринася определено количество влияние. Хората несъзнателно си помислят „Щом тя пие тази напитка, напитката трябва да е качествена”.

Във всяка от тези категории присъстват и други видове лъжи. Например т.нар. бели лъжи.  Преувеличенията. Измислиците. Фалшификациите.

Имайки предвид всичко това, какво би станало, ако рекламите казваха 100-процентова истина?

Ако трябва да бъдем напълно честни пред себе си, това е невъзможна задача. Биха го потвърдили клиенти, мениджъри в рекламните агенции, хора в криейтива. Това не означава, че представителите на рекламния бизнес не са честни в това, с което се занимават. Но, хайде де! Всъщност никой мъж не го гонят красиви жени, когато се напръска с дезодорант Axe. И жените не ги преследват, щом си сложат бельо от каталога на Victoria’s Secret. Мъжете не стават по-привлекателни за жените, ако пият марка бира, чиито млад герой в големия град е млад, красив и успял, облечен в стилен костюм. И представителките на нежния пол не получават съвършена кожа на лицето, щом си сложат фон дьо тен.

В този смисъл, защо хората доброволно се съгласяват да повярват на тези концепции и продуктите се купуват? Защото на пазара идва нещо ново. Всъщност, те не искат честност. Това е причината рекламният бизнес да работи. Желаят илюзия за честност. Самозаблуда, завита в красива опаковка. Искат да знаят, че трудно заработените им пари са били похарчени за страхотен продукт или услуга. Така е било. Така и ще бъде.

Източник: TheBalance.com