Български учен изследва дали биологично активни вещества от дрожди на Антарктида могат да лекуват рак

Как дрожди от Антарктида могат да ни помогнат в лечението на рак? Микробиологът и биотехнолог гл. ас. д-р Снежана Русинова от Лабораторията Клетъчни биосистеми в Института по микробиология „Стефан Ангелов“ към БАН разработва проект, който цели да се се потърсят биологично активни вещества от антарктически дрожди и да се изследва техният потенциал за лечение на рак.

Русинова взема участие в 31-вата българска експедиция до остров Ливингстън, а от завръщането си през март досега тя продължава работата си по проучването на антарктическите дрожди.

Имахме късмет да успеем да вземем достатъчно много проби. Вече имаме една публикация, която обобщава данните от едно от изследванията. Успяхме да намерим интересен представител от тези антарктически дрожди, който да синтезира комплекс от молекули в неговия екстракт и да има цитотоксичност върху рак на пикочния мехур, обясни специално за БТА гл. ас. д-р Снежана Русинова.

Дрождите са еукариотни микроорганизми, по-големи от бактериите. Те са част от царство гъби, но понеже са едноклетъчни, се причисляват към микроорганизмите, разказа Русинова. Важен е фактът, че антарктическите дрожди не са патогени, т.е. лесно може да се борави с тях както в лабораторни, така и в промишлени условия. Интересното е, че те могат да поддържат стерилна културата през цялия процес на ферментация, добави още Русинова.

Какво ни казват дрождите?

Антарктическите дрожди имат метаболизъм, който ги е адаптирал към условията там. Учените се стремим да открием как дрождите успяват да предпазят молекулите си от екстремно ниски температури. Може би синтезират вещества непознати засега, коментира микробиологът.

Антарктическите микроорганизми, които изследвам вече 15-години, са много интересни от биотехнологична гледна точка. Разработвали сме различни техни възможности да синтезират метаболите, които да са в полза на човека. За мен беше важно лично да отида и да си набавя пробите, да ги взема възможно най-стерилно, обясни Русинова.

По думите на Русинова не всички проби са проучени до момента. Пробовземането е осъществено от почвата, от водата на ледниковите езера, а дори и от перата на пингвините на о. Ливингстън. 

Антарктида и нейните тайни

Има какво още да се търси. Вероятно съществуват и много повече разнообразни дрожди и ние можем да открием и нови такива, в които се крие лечението на различни заболявания, предполага тя.

Микробиологията е наука, която се работи много бавно. В процеса на работа имаме дълги дни, в които изчакваме да видим дали изобщо в пробите има дрожди. Необходими са минимум 20 дни да се установи това, посочи още микробиологът.

Взимаме повече проби, за да имаме шанс да намерим търсените от нас микроорганизми, добави тя.

Съхранението на пробите е било възможно и благодарение на българския научноизследователски кораб „Св.св. Кирил и Методий“. За съхранението е важно пробата  да е автентична, посочи тя. Корабът е дал възможност пробите да бъдат пренесени в камера до България и съответно до Пловдив, където е лабораторията на Русинова.

По думите на микробиолога Антарктида крие тайни, които ще продължат да вълнуват учените. Тя признава, че пътуването й до о. Ливингстън е оставил траен отпечатък върху нея и я е въодушевило да продължи научната си дейност.