Генното инженерство може да спаси застрашени видове

Учените предлагат използването на технологии от генното инженерство – същите, които се прилагат в селското стопанство и проектите за „възкресяване“ на изчезнали видове – като иновативен инструмент за възстановяване на генетичното разнообразие и опазване на застрашени животински популации. Това съобщава изданието Euricalert, позовавайки се на изследване, публикувано в списание Nature Reviews Biodiversity.

Генетичното разнообразие е ключово за оцеляването на видовете

Авторите на изследването подчертават, че при съвременните климатични промени и унищожаване на местообитания много видове губят критично важна генетична вариативност – способността да се адаптират към променящата се среда. Дори при увеличаване на числеността, загубата на гени може да доведе до дългосрочна уязвимост и дори до изчезване.

Пример от природата: Гълъбът на Майер от Мавриций

Учените посочват за пример гълъба на Майер – ендемичен вид от остров Мавриций. Благодарение на развъждане в плен, неговата популация се е увеличила от 10 на над 600 екземпляра. Въпреки това, генетичният анализ показва сериозни проблеми: натрупване на вредни мутации и липса на полезни гени – феномен, известен като геномна ерозия.

Без целенасочена намеса, този вид може да изчезне в рамките на следващите 50–100 години, въпреки усилията за неговото спасяване.

Генно инженерство: три подхода за възстановяване на биоразнообразието

Учените предлагат три основни стратегии за прилагане на генното инженерство в опазването на природата:

1. Възстановяване на изгубеното генетично разнообразие, чрез използване на ДНК от музейни образци.

2. Въвеждане на полезни гени от близкородствени видове – например гени за устойчивост на болести или климатичен стрес.

3. Редактиране на вредни мутации, като те се заменят със „здрави“ варианти на същите гени.

Технологиите от земеделието могат да бъдат адаптирани за дивата природа

Генното инженерство вече е доказало своята ефективност в земеделието – например при създаването на култури, устойчиви на суша или вредители. Сега тези технологии могат да бъдат адаптирани за защита на застрашени видове в дивата природа.

Важно е да се действа отговорно и поетапно

Изследователите подчертават, че интервенциите трябва да се извършват с повишено внимание. Генното инженерство не бива да заменя традиционните методи за опазване на природата, а трябва да бъде тяхно допълнение.

Необходими са поетапни експерименти, продължително наблюдение на ефектите и активно участие на местните общности при вземането на решения.

Нов подход към опазването на природата

„Ние не предлагаме магическо решение. Разполагаме обаче с инструменти, които могат да станат част от нов подход – съчетаване на авангардни технологии с доказани природозащитни практики“, казва проф. Ернан Моралес от Копенхагенския университет, съавтор на изследването.

Източник: Obekti.bg