Мозъкът на влечугите, птиците и бозайниците отпочива според древно "правило"

Учени от Франция са установили, че влечугите, птиците и бозайниците, включително и хората, спят в един и същ ритъм от над 300 милиона години, пише сп. "Nature Neuroscience", цитирано от БТА. 

Според специалистите от френския Национален център за научни изследвания (CNRS) при тези групи животни се наблюдава един и същ свръхбавен физиологичен ритъм, оптимизиран за оцеляване. 

Изследователите обясняват, че става въпрос за глобален ритъм, който обхваща не само мозъка, но и целия организъм. По време на сън при животните се наблюдават синхронни колебания в активността на нервната система, работата на сърцето, кръвоносните съдове, дишането и мускулния тонус. При бозайниците този ритъм е добре известен: именно той е в основата на бавновълновия (дълбок) сън.

За да проследят произхода на този механизъм, изследователите са проучили съня на десет вида гръбначни животни. Извадката включва седем вида влечуги, сред които гекони, брадати агами и костенурки, вид птица - папагал, както и два вида бозайници за сравнение.

Учените са използвали мултимодален подход, като едновременно са регистрирали електрическата активност на мозъка, кръвообращението, дишането и други физиологични параметри по време на пълните цикли на съня.

Направеният анализ е показал, че при влечугите и птиците по време на сън постоянно възниква бавен и устойчив ритъм, който по характеристики съвпада с бавновълновия сън при бозайниците. Той се проявява във всички наблюдавани системи на организма и се запазва през целия период на почивка.

Еволюционните заключения са се оказали неочаквани за учените, тъй като линиите, водещи до съвременните бозайници и до влечугите и птиците, са се разделили преди повече от 300 милиона години. Въпреки това ключовият ритъм на съня практически не се е променил през това време, което показва неговото фундаментално биологично значение.

Учените смятат, че е малко вероятно подобен древен механизъм да е страничен ефект от работата на мозъка. Според тях той по-скоро играе важна роля за възстановяването на нервната система и намаляването на рисковете, свързани със съня.

Предишно изследване установи, че животните успяват да спят, дори когато са в опасност.