Най-накрая знаем откъде е дошъл астероидът, който е убил динозаврите

Космическата скала, която се разбила в Земята преди 66 милиона години и е опустошила древния живот по онова време, е предприела доста необичайно пътешествие, за да стигне дотук, сочи ново изследване.

Събитието, довело до образуването на кратера Чиксулуб и унищожението на динозаврите, проправяйки път на бозайниците – е предизвикано от астероид от регион в Слънчевата система, който се намира отвъд орбитата на Юпитер – в студения мрак, далеч от топлината на слънчевите лъчи.

И да, действително става дума за астероид. Находките, направени от международния екип от изследователи, отхвърля предположението, че това вероятно е било комета.

Откритието хвърля повече светлина върху историята на Земята и взаимодействието ѝ с отаналата част от Слънчевата система.

От самото начало на съществуването си Земята е била удряна многократно от големи космически скали. Смята се, че кометните удари са изиграли значителна роля за доставянето на вода на Земята, и можем да проследим - макар и с различна степен на трудност - редица огромни кратери, които бележат планетата след сблъсък с нещо голямо.

Земята е преживяла и няколко масови измирания, но единственото, което е свързано категорично с удар, е креда-палеогенското измиране преди 66 милиона години, отговорно за унищожаването на около 76% от всички животински видове на Земята, включително динозаврите.

По това време астероид с диаметър около 10 км се удря в днешния полуостров Юкатан, оставяйки след себе си колосален кратер и предизвиквайки цунами, което променя света.

Откъде се е появила тази смъртоносна скала? Не можем да върнем времето назад, да наблюдаваме траекторията ѝ в небето и да проследим дъгата до някоя точка в Слънчевата система. Това, което можем да направим обаче, е да разгледаме запазения в скалата слой от утайки, който би се образувал по време на удара, и да потърсим в минералите признаци, които да бъдат съпоставени с познатите видове космически скали.

В пластовете от креда и палеоген могат да бъдат открити по-голям дял минерали като иридий, рутений, осмий, родий, платина и паладий. Тези елементи от платиновата група са доста редки на Земята, особено на повърхността. Но те са често срещани в метеоритите - парчета скали, които падат през земното небе от космоса и се удрят в повърхността.

От друга страна, Чиксулуб не е единственото нещо, което се е случвало на Земята тогава. В продължение на почти един милион години около границата между креда и палеоген огромен вулканичен район, известен като Декан трап, е бил активен и е изхвърлял вулканичен материал от земните недра на открито. Това е друг възможен източник на елементите от платинената група, наблюдавани в граничните слоеве.

Под ръководството на геохимика Марио Фишер-Геде от Кьолнския университет в Германия екипът иска да разбере веднъж завинаги дали тези минерали наистина са с извънземен произход и ако е така, дали могат да бъдат проследени до определен вид космическа скала.

Проучванията им се фокусират върху минерал, наречен рутений, чиито няколко изотопа могат да бъдат открити в граничния слой. Изотопите са форми на един и същ елемент с различен брой неутрони, а съотношението им един спрямо друг в дадена проба действа като пръстов отпечатък. В земния рутений изотопите се намират в различно съотношение от изотопите в метеоритите.

Те анализират рутений от граничния слой от пет различни места: едно в Испания, едно в Италия и три от тебеширените скали на Стивънс в Дания. Проучват и рутений от пет други удара от последните 541 милиона години, както и от сферични слоеве (малки капчици метеорит, разпръснати при топенето на скалата под въздействието на топлината от навлизането в атмосферата), датиращи отпреди 3,5-3,2 милиарда години.

Освен това изследователите анализират рутений от действителни метеорити и сравняват тези резултати с референтни земни образци от рутений, които са се образували тук, на Земята. Тази съпоставка разкрива, че рутеният в граничния слой Креда-Палеоген не е бил произведен в домашни условия - той е дошъл от космоса. И то не откъде да е.

Вероятно става дума за рядък вид астероид, наречен въглероден хондрит, богат на въглерод, произхождащ от външната Слънчева система, покрай орбитата на Юпитер.

Другите пет удара са от силициеви астероиди, които се намират по-близо до Слънцето и са по-често срещани тук, на Земята. А древните сферични слоеве пък са въглеродни, запокитени на Земята по време на последните етапи от натрупването на нейната маса.

Тези резултати най-накрая разкриват информация за скалата, която е причинила толкова голям хаос. Смята се, че Юпитер действа като своеобразна бариера за обектите от външната Слънчева система, като улавя астероидите по орбиталния си път и им пречи да се придвижват по-навътре към Слънцето. От време на време някои от тях успяват да се промъкнат, но обикновено падат на Земята на по-малки парчета от удара в Чиксулуб.

Изследването е публикувано в Science.

Източник: Obekti.bg