Откриха микропластмаса в човешката кръв в първо по рода си изследване

Политика за бисквитки

Учени от Амстердамския свободен университет разработиха първия по рода си метод, който позволява измерването на концентрациите на микропластмаса в човешката кръв.

Учените тестват кръвта на 22 души за пет често срещани вида пластмаса и откриват, че 17 от пробите (77 %) съдържат миниатюрни количества микропластмаса. Най-преобладаващите видове пластмаса са полиетилентерефталат (PET), полиетилен и полистирен, последвани от полиметилметакрилат. Днес, в 21-ви век, те на практика се срещат навсякъде – от шишетата с напитки и пазарните торби до опаковките на храни и посудата за еднократна употреба.

Количеството пластмаса в кръвоносния поток е миниатюрно – съпоставимо с чаена лъжица пластмаса на 1000 литра кръв – но достатъчно, че да повдигне въпроса дали то не би могло да окаже потенциален ефект върху нашето здраве.

„Сега ние доказахме, че в кръвообращението ни – в т.нар. река на живота – има пластмаса – казва Мария Ламоре, автор на проучването и екотоксиколог от Амстердамския свободен университет – Данните са първите по рода си и те трябва да бъдат разширени, за да научим колко широко разпространено е замърсяването с пластмаса в човешките тела и колко вредно може да бъде това. С подобно знание ние бихме могли да определим дали излагането на пластмасови частици представлява заплаха за общественото здраве.“

Независими учени коментираха изследването и заявиха, че то е „изключително интересно“ въпреки малкия брой на тестваните хора.

Човешките тела са пълни с микропластмаса. Изследване от 2020 г. показва, че микро- и нанопластмаса се срещат в органите и дълбоко в тъканите на хората. Откриваме ги дори в нашите изпражнения.

Все още не знаем особено добре какви точно са ефектите на микропластмасата върху човешкото здраве. Освен това доказателства за токсичността на микропластмасата в човешката храна също са оскъдни. В момента становището на Световната здравна организация (СЗО) по въпроса е следното: не съществуват доказателства, които да показват, че имаме повод за притеснение по отношение на съдържанието на микропластмаса в питейната вода. СЗО обаче отбелязва, че това изказване се базира на ограничената информация по темата, с която в момента разполагат.

Все по-голям брой изследвания показват, че микропластмасата може да се срещне почти навсякъде – както в природата, така и в нашите тела. Ето защо в важно да разберем колкото се може по-скоро дали и в каква степен ни вреди.

Изследването е публикувано в Environment International.

Източник: Obekti.bg

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Световните продажби на бензинови автомобили паднаха под 50% за първи път в историята
Сбогом на GPS: Квантовите сензори ще се превърнат в следващата основа на навигацията
Полицейско разкритие: Банда във Виетнам откраднала и продала за месо 2700 котки
Jaguar залага бъдещето си на нов електромобил за 130 000 паунда
Започва изплащането на еднократната помощ от 50 евро за скъпите горива
Пеевски: Ако има 36 фактури за платени мои полети, си подавам оставката като лидер на ДПС
Еврокомисарят по търговията: Трудните преговори с Китай все още не са дали резултат
Контактните лещи могат да са източник на зараза, експерти съветват да носим очила
Гълъб Донев: Бюджетният дефицит за тази година ще бъде до 5,7% от БВП
Земетресение разлюля София
Факторите, които превръщат синдрома на самозванеца в професионална суперсила
Жилищната криза тласка Испания към предсрочен вот
Едно наум, ако бившето гадже иска да останете приятели
Тръмп заяви, че „заплаха“ е накарала САЩ да изтеглят бомбардировачите си от RAF Fairford
Кристин Лагард: Не би било добра идея да се кандидатирам за президент на Франция
Санирането - на фокус във видеокаста на Obekti.bg
Шефът на Porsche съкращава 40% от мениджмънта, за да спаси компанията
Емилиян Георгиев става зам.-кмет с ресор „Обществено строителство“ в Столична община
Готови за новите изисквания към сградите: как WEOZ™ съчетава автоматизация, комфорт и енергийна ефективност
„Сова Харис“: Йотова-Вълчев са с 50,2% подкрепа, а Гюров-Кандев – с 23,7%