Откриха най-древните останки от Хомо сапиенс извън Африка

Археолози откриха най-древните останки от Хомо сапиенс и то извън Африка, съобщават световните медии.

Екип от учени, ръководен от професора в катедрата по антропология и анатомия на университета в Тел Авив, Израел - "Хершковиц", обявиха откриването на фрагмент от човешка челюст в пещерата Мислия в района на планината Кармел в Израел. Според тях находката е на възраст между 177 хил. и 194 хил. години.

Ако резултатите бъдат потвърдени, находката може да пренапише историята на ранната миграция на нашия вид, като се върне с около 50 хил. години назад от времето, когато Хомо сапиенс се е осмелил да тръгне от Африка. Предишните най-стари останки от първите хора на Земята са намерени именно в Африка и се смята, че са на възраст 90 хил. до 120 хил. години.

"Този фрагмент от череп е по-стар от който и да било преди това, който се намира извън Африка и това не е всичко. Той също така има по-съвременен вид, отколкото тези, открити в Източна Африка, казва Хършковиц, цитиран от издание Рopular Мechanics. "Историята на нашия собствен вид - Хомо сапиенс - е по-дълга и може би по-сложна, отколкото преди това учените са смятали".

През 2015 г. в Китай са намерени вкаменелости от анатомично съвременни хора, които датират от преди 120 хил. години. Интересното е, че има връзка между новооткрития фрагмент и китайските вкаменелости.

Научните школи спорят колко рано са мигрирали хората. Едната теория твърди, че хората мигрират от съвременна Етиопия в Израел и след това в Източна Азия. В друг сценарий хората преминават през Арабския полуостров в Индия и нагоре през Източна Азия.

Вкаменелостите, открити в Израел имат сходни характеристики с тези в азиатските фосили и се предполага, че северната миграция е по-вероятният вариант. 

Това предполага възможността източната част на Средиземно море да е действала като кръстопът за срещи между нашите предци и различните други човешки видове, например неандерталците, които вече са достигнали Европа. "Ние сме били като жп гара, през която са минавали всички", казва Хершковиц, цитиран от The Guardian.

Находката на горна челюст, включваща седем незасегнати зъби и един счупен резец, е описана в списание Science. Зъбите са по-големи от средните за съвременния човек, но тяхната форма и анатомия ясно показват, че принадлежат на Хомо сапиенс. Откритието осигурява фосилни доказателства, подкрепящи генетичните изследвания, които предполагат, че съвременните хора са се преместили от Африка много по-рано, отколкото досега се е подозирало. Доказателствата, включително постелки, показват, че хората, които са живели там, са използвали пещерата като основен лагер. Ловували са елени, газели, диви свине, зайци, костенурки и щрауси.

Д-р Хоукс, палеоантрополог от университета в Уисконсин, Медисън, който не е участвал в проучването, както и други изследователи, препоръчват предпазливост при интерпретирането на откритието, посочва New York Times. Заключението, че челюстна кост произлиза от "съвременния човек" е прибързано, коментира и Жан-Жак Хъблин, директор на отдела за човешката еволюция в Института за еволюционна антропология на Макс Планк в Германия.

Засега е ясно, че древният човек, чиито останки са открити, е морфологично по-тясно свързан с нас, отколкото с неандерталците. Но това не означава, че този човек е допринесъл за ДНК-то на всеки, който живее днес, добави той. Възможно е челюстната кост да принадлежи на неизвестна досега популация на Хомо сапиенс, която е излязла от Африка и след това е загинала.