Самотата краде от енергията ни толкова, колкото гладуването

Хората се нуждаят от социално общуване и компания почти толкова, колкото от вода, въздух и храна. Редица изследвания в миналото показват, че продължителната изолация ни излага на риск от физическо увреждане по много начини. Ново проучване на учени от Виенския университет в Австрия и Кеймбриджкия университет в Обединеното кралство, публикувано в списание Psychological Science обаче установи, че при някои хора такъв ефект може да има и за много по-кратък период от време - осем часа самота е достатъчна да им подейства изтощаващо по същия начин, както осем часа без храна.

Изследването на екипа, включващо лабораторни тестове и полеви експеримент показа, че хората, които живеят сами или пък особено много обичат социалното общуване, са най-склонни да страдат от липса на компания. А намаляването на енергията вследствие на липсата на общуване изглежда е резултат от промени в хомеостатичния отговор на тялото: вид балансиращ акт, при който липсата на социални връзки предизвиква биологична реакция.

„По време на изследването открихме поразително сходство между социалната изолация и глада“, казват водещите му автори, психолозите Ана Стийович и Пол Форбс от Виенския университет в Австрия. „И двете обстоятелства причиняват намаляване на енергия и повишена умора, което е изненадващо, като се има предвид, че лишаването от храна буквално ни кара да губим енергия, докато социалната изолация не го прави.“

В лабораторния етап на изследването са участвали 30 жени доброволки. Те са били наблюдавани в три отделни дни, всеки от които по осем часа: един ден без социален контакт, един ден без храна и един ден без социален контакт или храна. След всеки от трите дни участничките давали обратна връзка за състоянието си като отговаряли на въпроси за усещането си за стрес, настроение и умора. Едновременно с това са били измервани стандартни показатели за стрес като сърдечната честота и нивата на кортизол (хормонът на стреса) в слюнката.

Полевият експеримент включвал 87 участници, живеещи в Австрия, Италия или Германия. Участниците прекарали най-малко осем часа в изолация и били помолени чрез смартфон да отговорят на въпроси, подобни на тези, зададени в лабораторния тест за нива на стрес, настроение и умора.

Въпреки че в полевия експеримент не е била използвана храна, резултатите от него – по-ниски нива на енергия след изолация – са в съответствие с тези от лабораторията, което предполага, че сравнението между липсата на социално взаимодействие и липсата на храна е валидно. Тестът в реалния свят също показа, че тези, които живеят сами и са по-общителни, страдат най-много. При тях отчетените енергийни нива намаляват в дните, когато не общуват с никого, в сравнение с дните с някакво социално взаимодействие - ефект, който не се наблюдава при по-малко социални участници.

„Фактът, че виждаме този ефект дори след кратък период на социална изолация, предполага, че ниската енергия може да бъде „социално хомеостатична“ адаптивна реакция, която може да стане неадаптивна в дългосрочен план“, казва психологът Джорджия Силани от Виенския университет. Това означава, че с увеличаването на времето в изолация щетите вероятно ще се влошат, допълва тя. Предишни изследвания също показаха обратна връзка, при която липсата на социална активност намалява желанието за излизане, общуване и създаване на връзки като така се формира своеобразна спирала на самотата, от която е все по-трудно да се измъкне човек.