Учени алармират за „горещите точки на екологичен риск“ в океаните

Средните географски ширини на северната част на Тихия и северния Атлантически океан, части от северната част на Индийския океан и крайбрежието на Източна Азия представляват най-големите екологични рискове от замърсяване с пластмаса. Учени от университета Тулейн публикуваха първата глобална оценка на една от най-належащите екологични заплахи за планетата: натрупването на пластмаса в океаните, предава El Economista. 

Проучването разкри, че най-застрашените райони не винаги са „боклукчийски петна“, където пластмасите видимо се натрупват, а често места, където те се припокриват с гъст морски живот и замърсители. Това означава, че дори води с относително ниски нива на пластмаса могат да се сблъскат със сериозни екологични заплахи.

Изследването, публикувано в Nature Sustainability, надхвърля измерването на местата, където се натрупват пластмаси. Вместо това, то картографира „горещи точки на екологичен риск“ в световен мащаб, като оценява четири основни пътя на увреждане на морския живот: поглъщане, заплитане, транспортиране на токсични замърсители и отделяне на вредни химикали при разграждането на пластмасите.

„Замърсяването с пластмаса в океана е широко признато за глобален проблем, но екологичните рискове, които то представлява, остават слабо разбрани. Искахме да запълним тази празнина в знанията, като систематично оценим как пластмасите взаимодействат с морския живот и екосистемите чрез множество рискови пътища“, каза Янсю Джан, старши автор на изследването и доцент по науки за Земята и околната среда в Колежа по наука и инженерство „Тулейн“. 

Екипът използва новоразработени изчислителни методи за оценка на риска. Чрез интегриране на глобални модели на океански пластмаси, разпространение на морски видове и нива на замърсители, те създадоха нова, всеобхватна рамка за оценка на екологичните заплахи.

Констатациите подчертават необходимостта от приоритизиране на почистването и превенцията не само в райони с видимо натрупване на пластмаса, но и в региони, където морският живот е най-уязвим, каза Янсю Джан.

Високорискови райони

Високорисковите райони включват средните ширини на Северния Тихи и Северния Атлантически океан, части от Северния Индийски океан и крайбрежието на Източна Азия. Богатите на хранителни вещества води с изобилен морски живот увеличават риска в някои случаи, дори когато нивата на пластмаса не са най-високи. Крайбрежните зони в близост до оживени риболовни места са особено уязвими към опасности от заплитане, причинени от „призрачни риболовни принадлежности“ – термин, отнасящ се до риболовни принадлежности, изоставени във водата, като хрилни мрежи, капани, въдици и тралове.