Учени разработиха филтър, който улавя микропластмасата във водата

Група изследователи от Южнокорейския институт за наука и технологии Daegu Gyeongbuk (DGIST) са разработили нов пречиствател на вода, който според тях е в състояние да улови повече от 99,9% от микропластмасата във вода и други замърсители само за десет секунди, пише elconfidencial.com. 

Микропластмасата е навсякъде. Нейните следи могат да бъдат намерени в дълбините на океаните и по най-високите върхове на планетата. Микропластмасата може да бъде по-малка от микрометър - размер, който според учените дори би й позволил да проникне в клетките, затруднявайки възпроизвеждането им. 

"Микропластмасата в околната среда е нововъзникващ замърсител, който предизвика интензивна обществена загриженост", казва СЗО в доклад, публикуван миналия август. Международната организация обаче признава, че много неизвестни относно въздействието й върху нашето тяло все още трябва да бъдат изяснени и предложи серия от изследователски цели, за да го изясни. 

Едно от големите притеснения е присъствието й във водата. Използваните в момента въглеродни филтри имат ограничения: тяхната скорост на абсорбиране е бавна и рециклирането им е сложно. Междувременно, в лабораториите се появяват нови технологии, които се стремят да премахнат микропластмасата от околната среда. Досега обаче учените не са успели да намерят материали, които да са едновременно бързи, ефективни и достатъчно евтини, за да се използват в голям мащаб. 

Филтърът, разработен от изследователите на DGIST, отговаря на всички тези изисквания и е в състояние да елиминира почти напълно микропластмасата от водата. Тази нова система е описана в статия, публикувана в списание "Advanced Materials", изключително престижно списание в областта на материалите. 

Как работи? Ключът е материал, известен като ковалентна триазенова рамка (CTF), която е много ефективна при отстраняване на органични багрила от промишлени отпадъчни води. Това е материал с голяма повърхност и малка порьозност, които му позволяват ефективно да съхранява всички молекули, които улавя. Молекулите CTF, разработени от южнокорейските изследователи, са проектирани да привличат повече вода, докато излагат материала на леко окисляване. Капацитетът и скоростта на филтриране са изненадващи. Новият материал може да се използва повторно няколко пъти, без да се влошава ефективността му. 

В друг експеримент изследователите разработиха версия на филтъра, който може да абсорбира слънчевата светлина и да преобразува енергията в топлина, което му позволява да отстрани и друг замърсител: летливи органични съединения (ЛОС), химикали, които се произвеждат в индустрии, които произвеждат бои, фармацевтични продукти или хладилни агенти. Новият филтър успя да отстрани повече от 98% от ЛОС, но нов прототип, който съчетава и двете технологии, успя да отстрани повече от 99,9% от двата замърсителя. 

"Технологията, която разработваме тук, е несравнима технология за пречистване на вода, с най-висока ефективност на пречистване в света, премахвайки повече от 99,9 процента фенолни микропластмаси и ЛОС замърсители от вода с изключително бързи темпове. Надяваме се, че това ще бъде универсална технология с голяма икономическа ефективност, способна да пречиства замърсената вода и да доставя питейна вода дори в райони без електричество", казва професор Парк Чи-Янг, водещ автор на изследването.