Успя ли COVID-19 да промени човешката личност?

Пандемията от новата коронавирусна инфекция преобърна начина на живот на всички по света. Научихме се да работим и учим дистанционно, да провеждаме видеоконференции, да спортуваме у дома, да използваме по-често услугите за доставка на храна и да се грижим за здравето си.

През последните няколко години психолозите проведоха редица ключови изследвания, за да разберат как COVID-19 е повлиял на запознанствата, как е променил зуумърите и милениалите и не само. Но въздействието на пандемията може да е много по-дълбоко и да е оставило отпечатък върху личностните характеристики на хората. До това заключение стигна Анджелина Сутин, доцент от катедрата по поведенчески науки и социална психология в Медицинския колеж на Флоридския държавен университет. Тя пише за това в ново проучване в списание PLOS One.

Голямата петорка
Заедно с колегите си доц. Сутин е проучила мненията на повече от 7 хиляди респонденти в Съединените щати на възраст от 18 до 109 години. Експертите искали да разберат как колективният стрес влияе върху личността на човека. Фокус на изследването са били пет показателя на общия модел на личността, наречен Big Five. Сред тях са:

• екстраверсия (общуване с другите);
• откритост (творческо мислене);
• добронамереност (доверчивост);
• добросъвестност (организация, дисциплина, отговорност);
• невротизъм (стрес).

Според Анджелина Сутин личностните показатели се развиват по време на юношеството и ранната зряла възраст и по правило достигат стабилност до 30-годишна възраст. Но стресовите ситуации могат да предизвикат корекции във вече формираната личност. Например невротизмът се засилва след лични или травматични събития. В същото време колективните стресови събития, като природни бедствия, не влияят върху промяната на личността. Този факт се доказва от проучвания, проведени след земетресението през 2011 г. в Нова Зеландия и урагана Харви през 2017 г.

За разлика от природните бедствия, които са териториално ограничени, пандемията от коронавирус засегна почти всеки аспект от живота.

Невротизъм без изменения

Според анализа на показателите в началото на пандемията (първата декада на 2020 г.) нивото на невротизъм сред анкетираните е намаляло. И това въпреки факта, че през първата година от разпространението на COVID-19 броят на диагностицираните тревожни разстройства и депресия в света се е увеличил с 25%. Експертите предполагат, че като защита от външен агресор са подействали обикновените предпазни мерки (миене на ръцете, социално дистанциране, носене на маска) и призивите хората да се грижат за психическото си здраве. Извършвайки такива проститички ритуали, човек изпитва чувство на сигурност.

В периода на адаптация към пандемията (01.01.2021 г. – 16.02.2022 г.) се наблюдава различна ситуация. Невротизмът не е продължил да намалява, но запазва нивата отпреди пандемията. С две думи благотворното намаляване на невротизма заради пандемията е било временно.

По-малко комуникация и откритост

Що се отнася до другите показатели, в началото на пандемията нивата на екстравертност, сговорчивост, добросъвестност и откритост са били без промяна. Социалното сближаване е помогнало тези черти да бъдат стабилни. През 2021-2022 г. обаче нивото им започва да намалява. Това може да означава, че екстровертността и добросъвестността могат да бъдат повлияни от ограниченията върху социалните събирания и промените в ежедневните навици. А на откритостта - затваряне на концертни зали, музеи, театри и други пространства. В началото на пандемията също така е имало високо ниво на добронамереност към науката и медицинската общност. Но това не е продължило дълго. Спадът може да е причинен от разпространението на недостоверни данни и новини за вируса, предполагат изследователите. „През първата година на пандемията имаше усещане за сплотеност в обществата. Но през втората година, когато цялата тази подкрепа изчезна, откритата враждебност и социални катаклизми, предизвикани от ограниченията биха могли да предизвикат изменения", обяснява доц. Анджелина Сутин.

В зоната на риска

Проучването също така показва, че младите хора са по-чувствителни към промените, свързани с изолацията и преминаването на всички сфери на живота към дистанционен режим. По време на пандемията „всички нормални неща, които младите хора трябва да правят, бяха нарушени: училище, комуникация, работа“, обяснява авторката на изследването

За разлика от тях, личността на по- зряла възраст се счита за по-малко податлива на промени до старостта или настъпването на когнитивни увреждания. Затова и трансформацията на показателите при тях хората на по-зрула възраст се оказала несъществена: намаляло само нивото на невротизъм. Освен това, тъй като тази възрастова група беше в риск по време на пандемията, останалите се опитваха да им осигурят грижи и внимание, което е помогнало да се сведе до минимум нивото на стрес.

В резултат на анализа експертите стигнаха до извода, че нивото на невротизъм остава непроменено при мнозинството от анкетираните. При възрастните хора тази цифра дори намалява. Но младите хора са станали по-малко общителни, приятелски настроени, открити и съвестни след две години на пандемия.

Временни затруднения?

Личностните показатели, чиято трансформация обикновено отнема десетилея, са се променили доста бързо заради пандемията като при това тези промени не зависят от расата и нивото на образование на респондентите, установяват още изследователите.

Както отбелязват авторите, тепърва предстои да направят друг, още по-важен анализ, за да се потърси отговор на основния въпрос: дали идентифицираните промени в личността ще продължат през целия живот. Ако е така, последствията ще бъдат забележими в близко бъдеще. Високото ниво на невротизъм крие рискове за физическото и психическото здраве на човек. А хората с високи нива на добросъвестност обикновено са добре образовани и имат по-високи доходи, страдат по-малко от хронични заболявания и като цяло живеят по-дълго.