Декларациите за доходите на руските държавници - поредната имитация на отчетност

Декларациите за доходите на руските държавни ръководители, министри, висши служители и депутати през 2018 г. са "поредната имитация на отчетност" и не подпомагат превантивната дейност срещу корупцията, пише "Ведомости".

Ползата от публикуването на данъчните им декларации е съмнителна. Според експерти това, напротив, дори вреди, посочва вестникът в редакционен коментар.

Публичността не съдейства за укрепване на антикорупционните правила, а улеснява заобикалянето им и всъщност корумпира администрацията още повече. "Данните в декларациите са оскъдни, от тях се разбира най-вече каква сума е решил да покаже държавният служител", смята изданието.

"Декларациите са замислени с цел да повишат доверието на избирателите. Основният въпрос по повод публикуваните данни е дали говорят за незаконно обогатяване на служителите. На тези въпроси обаче декларациите не отговарят. За целта трябват данни за разходите, каквито служителите не публикуват, трябва независим орган, който да прави такива проверки", се казва в материала.

Това са само цифри, няма как да разберем доколко са реални, коментира Иля Шуманов, зам.-генерален директор на "Трансперънси интернешънъл". Доходът на вицепремиера Юрий Трутнев - над половин милиард рубли, е красиво число, дори магично за обикновения гражданин, но няма общодостъпни данни как е формирана тази сума. Същото важи и за останалите, не толкова богати фигури от властта. Любопитно е дали държавата знае какви са източниците на приходите ум, пита се експертът.

Юрий Трутнев декларира за 2018 г. доход от 538,4 милиона рубли и оглави класацията сред 32-мата членове на кабинета в Москва, напомнят изданията. Най-малък доход е съобщен от министъра по въпросите на Северен Кавказ Сергей Чеботарьов - 6,1 милиона рубли. Премиерът Дмитрий Медведев е получил миналата година доход в размер на 9,917 милиона срещу 8,565 милиона рубли през 2017 г. - това означава ръст с 15,8 на сто, изчислява агенция Интерфакс.

"Системата за деклариране отдавна не се използва като основание да бъдат проверявани държавни служители и уволнявани като изгубили доверие. Това са условни ограничения, спокойно заобикаляни от служителите, заявените преди време принципи се оказаха имитация - и докато отначало просто не съдействаха за антикорупционна профилактика, сега засилват корупцията", заключава Шуманов пред "Ведомости".

Руското правителство може да обмисли възможността да освободи от данък общ доход хората с ниски заплати в страната. Това пише "Известия", като се позовава на тристранната комисия за регулиране на социално-трудовите отношения. Става дума за гражданите, чийто доход след плащане на този данък излиза по-нисък от жизнения минимум.

Минималната заплата в Русия е равна на жизнения минимум - средно за страната възлиза на 11 300 рубли, но след облагане с данъка човек с такава заплата взема 9 800 рубли. Сиреч мярката трябва да обхване работещите със заплати до 13 000 рубли.

Ако хората с нисък доход бъдат освободени от данък, има риск работодателите да минат на минимално заплащане и да им дават останалите пари на ръка. А напоследък делът на "сивите" заплати в Русия и без това е доста висок, предупреждава Наталия Ионова, шеф на консултантска фирма.

Друга мярка - увеличение на минималните заплати, предлага Александър Сафонов, зам.-ректор на руската Академия на труда и социалните отношения. Тогава ще трябва законодателно да се затвърди, че минималното заплащане трябва да надхвърля жизнения минимум с 13 на сто.

Предлаганите от администрацията мерки не могат фактически да намалят бедността в Русия, защото за оцеляване са необходими повече от 11 300 рубли месечно, убеден е Максим Березин, професор от Финансовия университет към правителството в Москва.

Експерти от руското Висше училище за икономика разкритикуваха мерките за вдигане на доходите и свиване на бедността в Русия, включени в националните проекти на правителството въз основа на указ, издаден от президента Владимир Путин, пише "Комерсант", цитиран от Би Би Си.

Според експертите с тези мерки ще се постигне само половината от желания ефект, а за стопроцентова ефективност са необходими други механизми за социална подкрепа и създаване на нови работни места.

По материали на БТА