Движението на възмутените в Испания или как преди 10 години се роди нова форма на протест

Те бяха възмутени - и се нарекоха точно така. Преди десетилетие те изпълниха площадите в Испания, протестирайки срещу кризата, безработицата, корупцията. Нова форма на протест, вдъхновила недоволните по света чак до Ню Йорк. През май 2011 г. площад "Пуерта дел Сол" в самото сърце на Мадрид внезапно привлича обективите от цялата планета.

Десетките хиляди демонстранти, които прекарват там дни и нощи, мечтаейки за един по-добър свят, смайват погледа. Пенсионери, безработни, наемни работници разпъват палатки и спят на картони в това алтернативно селище. "Без (финансовата) криза от 2008 г., Възмутените нямаше да се появят", обяснява Пабло Галиего, член на "Истинска демокрация сега" (Democracia real ya) - сдружение, сложило началото на "15-М" ("15 май"), както най-често наричат движението в Испания.

На този ден тълпи се събират по площадите в редица испански градове, откликвайки на призивите в социалните мрежи, "дали възможност да се обединят роптанията на всички", описва ситуацията Клаудия Алварес, член на движението от Барселона, написала заедно с Пабло Галиего "Ние, Възмутените" с предисловие от французина Стефан Хесел, автор на манифеста "Възмутете се".

С хоризонтална структура, без ясен лидер, движението се организира далеч от синдикатите и политическите партии.
Разнородните му искания с идеалистични акценти са всъщност обвинения и срещу ексцесите на капитализма, и срещу несигурността, и срещу изборната система, която благоприятства големите партии, . . . съответно подхранват критики, сочещи известно идеологическо объркване.
"Движението нямаше етикет (. . .), но бе твърде политическо", изтъква Пабло Галиего, спомняйки си "с много нежност" за този "романтичен" момент, за "тези хора, които изобщо не бяха активисти, но излизаха на демонстрации".

"Писна ни"
===========

"Ние сме народът", "те не ни представляват", крещят демонстрантите и блокират изгонването на свръхзадлъжнели семейства от жилищата им, заявявайки, че им е писнало от кризата и режима на икономии, наложен от "тройката" (ЕС, МВФ и ЕЦБ) на страната, бележеща рекордна безработица, обхванала тогава почти половината младежи под 25 години.

Те координират действията си чрез социалните мрежи. Кампания, лансирана "едновременно от 80 профила в Туитър, създава тренд тема", която може да привлече вниманието на медиите, спомня си 38-годишният юрист Франсиско Хурадо, бивш член на Възмутените от Севиля.
По думите на 48-годишния Оскар Ривас - един от Възмутените на "Пуерта дел Сол", на този площад, станал символ на протеста, покрит сякаш с жив "килим от хора", се заражда нов начин на общуване, скъсяващ нескончаемите митинги: вдигнати ръце са знак за ръкопляскания, кръгове с ръцете - знак, че ораторите превъртат едно и също, кръстосани ръце - знак за несъгласие.

Притеснено от това движение, спечелило широка народна подкрепа, тогавашното социалистическо правителство не дава нито едно нареждане да бъдат разпръснати тълпите. Тази "Испанска революция" става все по-мощна, появяват се и нови лагери.

Наследниците
============

В средата на юни Възмутените си събират багажа с уверението, че няма да се укротят. Фрондата дава кълнове във Франция - в лицето на "Будни нощем" и "жълтите жилетки", в Гърция и чак в САЩ, където през септември 2011 г. се ражда движението "Окупирай Уолстрийт".
Три години по-късно "Подемос" - нова партия от радикалната левица, изразява в борбата си някои от стремежите им, при все че редица Възмутени отказват да я признаят за техен единствен наследник.

Създадена от университетски дейци, "Подемос" бързо се превръща в трета политическа сила в страната и слага край на двупартийния модел социалисти/консерватори, регулирал от десетилетия испанския политически живот.
Нейният бивш лидер Пабло Иглесиас - навремето също един от Възмутените, бе вицепремиер в правителството на Испания от януари 2020 до март 2021 г.

"Всички партии припознаха за свои исканията на "15-М", отбелязва Пабло Симон, преподавател по политически науки в мадридския университет "Карлос Трети", който вижда зародиша на това движение в "разочарование от традиционната политика".
Според него "това явление изглежда е политизирало цяло поколение испанци, по-специално родените след 80-те". Уталожило ли се е възмущението днес - десет години по-късно? След изборен неуспех Иглесиас току-що обяви, че се оттегля от политиката, но фрондьорите от "Пуерта дел Сол" смятат, че тъкмо те са посели семената на борбата с климатичните промени и на мащабните феминистки протести.

Мари Жифар, Франс прес/БТА