Хуморът като оръжие срещу съветските танкове в Чехословакия през 1968

Дори в сянката на съветските танкове, нахлули в страната посред нощ на 21 август 1968 г., за да смажат дръзкия опит за установяване на "социализъм с човешко лице", чехите и словаците запазват язвителното си остроумие. Първоначалният шок отминава и като не могат да се отбраняват по друг начин, те спонтанно превръщат улиците в своeбразно хумористично списание - покриват стените с импровизирани афиши и надписи, правени с четка или тебешир.

"Дружбата се задълбочи дотам, че накрая потъваме", констатира например анонимен автор по повод агресията, предприета от Съветския съюз заедно с още четири "братски страни" от Варшавския договор, включващ и Чехословакия.
"Ленин, събуди се, Брежнев полудя!", провиква се друг - този вездесъщ лозунг изразява може би наивната вяра, че основателят на съветския режим не би одобрил нашествието.

Според още един надпис "Ленин би се засрамил, ако ви видеше тук". Изразът на чешки е добре римуван ("Lenin by se stydel, kdyby vas tu videl"), затова чехи и словаци често го скандират, застанали срещу дулата на оръжията.

Иване, върви си у дома
===================

"Иване, върви си у дома, че да тръгнем на училище", гласи популярен лаф, който напомня за предстоящата нова учебна година - името Иван често се използва като ироничен синоним на "руснак".

"Иване, връщай се у дома, че твоята Наташа излиза с Коля", предлага друг, превърнат по-късно в песничка: "Върви си у дома, Иване, Наташа те чака. Върви си у дома, Иване, тукашните момичета не те харесват. Върви си у дома, Иване, и хич не се връщай!".
Тези думи стъписват простодушните руски войници, които не разбират защо са изпратени в Чехословакия; при това по сто пъти на ден ги питат на руски: "Почему вы приехали?" ("Защо сте дошли?").

Много шеги се раждат в отговор на официалната московска пропаганда, която твърди, че населението посрещало с радост пристигането на съветската армия, "смазала пълзящата контрареволюция".

"Агенция ТАСС информира, че съветските войски били посрещани с цветя. Добавяме: вярно е, но в саксии!", гласи една от тях. Друга разказва как измислен кореспондент на съветската официална агенция умолявал Кремъл: "Дванайсет нови контрареволюционери се появиха днес в пражкия родилен дом! Пратете още танкове!".

Десетте Божи заповеди
===================

Типичният хумор на страната, дала на света "добрия войник Швейк" - героя на прочут роман, който се измъква от всякакви положения, преструвайки се на наивен и недодялан, прозира и в многобройни призиви да се отказва сътрудничество на окупаторите и местните им помагачи.
Вестник "Вечерни Прага" например помества свои собствени "десет Божи заповеди" как чехите и словаците да отговарят:

1. Не знам.

2. Не познавам.

3. Няма да кажа.

4. Нямам.

5. Не умея.

6. Не давам.

7. Не мога.

8. Не го продавам.

9. Няма да го покажа.

10. Няма да го направя.

В популярния виц малкият Пепичек седи в класната стая, поглежда синьото небе навън и казва: "Това може да стане и днес". Учителят пита какво точно. "Татко казва, че някой хубав ден руснаците може да се разкарат, да идат по дяволите", отвръща детето.

Ето друг: някакъв мъж идва в полицията и заявява: "Един швейцарски войник ми открадна руския часовник". "Не е ли обратното?", пита униформеният. "Вие го казахте!" - измива си ръцете човекът с жалбата.

В опит да затруднят съветската армия и тайните служби чехите и словаците белосват с вар всички пътни указатели из страната и уличните табели и навсякъде написват "ул. "Дубчек" - по името на държавния лидер реформатор Александър Дубчек.

В една от безбройните игрословици се споменава името на чехословашкия президент Лудвик Свобода, предпазливо подкрепил първоначално реформите на Дубчек, но приел накрая "нормализацията".

"Добре дошли при Свобода. Донесохте ли свобода?" - такова графити изписват на една стена млади жители на Прага в очакване държавни ръководители да се завърнат от Москва.

Ян Маршал, Франс прес/БТА