Най-важното научно откритие на 2017 г.

Наблюдението на сливането на две неутронни звезди, което даде възможност за първи път да се уловят едновременно гравитационни и електромагнитни вълни, бе определено за научното откритие на 2017 г. от американското списание „Сайънс“ (Science), предава БГНЕС.

Наблюдението през август „потвърди няколко астрофизични модела, разкри произхода на много тежки елементи и стана доказателство за правилността на общата теория на относителността на Алберт Айнщайн, както никога досега", пише Science Editor.

Сблъсъкът между двете неутронни звезди е настъпил на 130 милиона светлинни години от Земята и генерира малки вълнички в тъканта на пространството и времето - наречени гравитационни вълни, уловени от три гигантски инструмента на земята, два в САЩ и един в Европа. 

Тези вълни, предсказани от Алберт Айнщайн, са открити за първи път през 2015 г. след сблъсък на две черни дупки. Те донесоха Нобелова награда за физика през 2017 г. за учените, които стоят зад откритието. Те отварят важен нов прозорец за наблюдение на Вселената, като позволява да се видят тела, които не излъчват светлина. Да можеш да уловиш почти всички събития с характер на космически катаклизми носи обещание за революционна стъпка в астрофизиката“, пише „Сайънс“. 

Сред другите десет най-големи научни открития на годината, избрани от списанието, са откриването на нов вид орангутан (Pongo tapanuliensis) в уединена гора в Индонезия и ново датиране на череп на 300 хиляди години. Това откритие избутва назад със 100 хиляди години първата поява на Хомо сапиенс. Успехът на клинично изпитание на генна терапия при деца със спинална мускулна атрофия, която е най-често срещаната генетична причина за детска смъртност, също бе посочено като научно постижение на годината. Напредък, който би могъл да елиминира генетичните мутации, отговарящи за някои болести, също е сред първите десет на „Сайънс“. 

Списанието изразява съжаление за няколко неуспеха в научните области. Цитира се "дълбоко нефункционалните отношения" между научната общност и президента на САЩ Доналд Тръмп, който след като се настани в Белия дом, оттегли Съединените щати от Парижкото споразумение за климата, отмени много екологични  регламенти и поряза федералния бюджет за научни изследвания.