КНСБ ще иска от бъдещите управляващи средната работна заплата да расте с 13-15% всяка година

КНСБ ще приеме меморандум с параметри в пет ключови области, които страната ни трябва да следва в икономически и социален план. От бъдещите управляващи синдикатът ще поиска за следващите четири години средната работна заплата да расте ежегодно с 13-15%, а минималната да я изпреварва с поне 5 процентни пункта. Това заяви в интервю за БТА президентът на КНСБ Пламен Димитров. 

Синдикатът настоява през следващата година минималната работна заплата да стане 765 лева. "До 2025 година трябва да стигнем две трети от средноевропейските заплати, изчистено от ценовите различия", посочи Пламен Димитров. 

Според него безработицата ще остане в рамките на едноцифрено число до края на годината. "Критично е второто тримесечие на 2021 г., но в третото и четвъртото ще е по-ниска от сегашните 7%, заради сезонната заетост и възстановяващата се икономика", прогнозира президентът на КНСБ.

Той смята, че трябва да има целеви мерки, адресирани към завърналите се българи в страната, останали без работа навън. Според президента на КНСБ анализаторите не наблюдават този процес, но данните за заетостта и безработицата доказват, че това не са малко хора и за тях е нужна специална защита.

"Данните на НСИ за 2020 г. показват, че реално загубените работни места на нетна основа са 57 000, а през цялото това време регистрираните безработни се увеличаваха с различни темпове и с повече от тези 57 000 души", допълни президентът на КНСБ. 

Според Пламен Димитров трябва да се казва причината за повечето регистрирани безработни - завърналите се българи, загубили работа навън. Той прогнозира, че разделението между дигиталните създатели, дигиталните ползватели и дигитално неграмотните в България ще се задълбочава все повече, ако не се инвестират правилно европейските средства.

"Хората с ниски дигитални компетентности ще бъдат силно заплашени в следващите три години от една доста бурно развиваща се технологича модернизация. Кризата даде технологичен тласък. Има шоково увеличение на работещите от вкъщи за тези девет месеца - близо пет пъти увеличение на хората, които работят дистанционно. Бяха под 6%, а сега наближават около 30%. Това променя характера на труда, но не влияе негативно върху заетостта на хората", каза още лидерът на КНСБ. 

По думите му, всички, които създават дигитален продукт, получават до пет пъти доход над средната работна заплата, а дори и не харесват този доход. "Дигиталните ползватели, онези, които са дигитално грамотни, са със сигурност със заплати над 2000 лева в много от секторите, или поне са около средната заплата и малко над нея. Имаме около 450-500 хиляди работещи, които са постоянно на минимална работна заплата, макар и тя да расте нагоре. И още поне 250-300 хиляди, които трайно са на заплати, близки до минималната или на 100-200 лева разстояние от нея в реално изражение", посочи Димитров. Според него това оформя драматичното разделение на пазара на труда, а групата на работещите бедни по линия на дигиталната си неграмотност ще губи все повече конкурентни предимства и умения да намира работа.

За период от 12 година има една трета ръст на издръжката на живота и два пъти ръст на средната работна заплата, каза още Пламен Димитров. По думите му проблемът е, че средната работа заплата и заплата над нея се получава от само една трета от българите, а две трети получават по-ниска от средната работна заплата. "Затова говорим, че бедността и сред работещите българи продължава да бъде проблем", коментира той.

Президентът на КНСБ съобщи, че социалните партньори вече работят по проект, по който се очаква до година и половина да се определят в 1200 професии какви са специфичните дигитални компетентности и умения, които трябва да притежава всеки работник. Синдикати и работодатели ще настояват и пред премиера за постоянен нормативен ред и универсален подход за подкрепа от страна на държавата за всяко предприятие, без значение от коя икономическа дейност, както и за неговите работници при единствено условие - реализиран спад на нетните приходи от продажби 20 и повече на сто в сравнение със същия месец на предходната година, поради пазарен шок или друг непредвидим икономически стрес, обясни Пламен Димитров. 

Идеята е в тези случаи предприятието да има право на финансова подкрепа до 25 на сто от нетните приходи от продажби за съответния месец на предходната година. Ако по същите икономически причини работодателят едностранно въведе непълно работно време, то работниците да имат право на подкрепа в размер 75 на сто от брутното трудово възнаграждение за месеца преди въвеждане на непълно работно време, пропорционално на неотработените часове, но за не повече от 4 часа дневно и до 6 месеца в календарната година, искат социалните партньори. 

Лидерът на КНСБ даде средна оценка за здравните мерки на правителството, като посочи, че според него отварянето на ресторантите е прибързано. Вместо това държавата е трябвало директно да подкрепи заетите в сектора и фирмите.