Мадлен Алгафари и dm България: Да живеем работата си различно!

Когато харесваш работата си, душата ти „пее своята песен“ , казва известната пихотерапевтка

- През ноември миналата година от dm България направиха социален експеримент, в който се включиха 6663 души. Компанията попита кога хората живеят истински – преди или след 5 ч. следобед, а Вие коментирахте резултатите от него. Защо смятате темата за важна и изненада ли Ви огромният процент от анкетираните – 69%, които отговориха, че се чувстват пълноценно чак след края на работния ден?

- По време на работата си човек е по-скоро статус, по-скоро функционира от полето на „трябва“, а след работа е цял, повече себе си и може да функционира и от полето на „искам“. Освен това, днес не всички хора работят това, което искат. Когато харесваш работата си, душата ти „пее своята песен“, тогава тя се преживява и като страст, а не само като необходимост или задължение. Да работиш нещо, което те радва, е и признак на духовна интелигентност. Но това не може винаги да се случва в живота.

След края на работния ден обикновено стресът е по-малък, защото човек може да има повече свобода да планира сам дейности или темпове за извършването им. След работно време можем и в много по-голяма степен да избираме с кого да общуваме, което невинаги е възможно на работното място. Пък и след работно време сме извън „матрицата“, за което всички хора днес са гладни.

Денонощието има три третини – осем часа за сън, осем часа за активно внимание (работа) и осем часа за пасивно внимание – свободно време. Почти никой човек от Западния свят днес няма такова разпределение на времето в денонощието. Това води до високи нива на хроничен дистрес. А той, от своя страна, до хетеростазис или разбъркване на функциите в организма и влошаване на здравето. Мъдрият човек задължително почива със същото чувство за отговорност, с което и работи. И е нужен баланс между двете измерения, защото ако една пружина само я навиваме, тя задължително ще се скъса в един момент. [[{"fid":"388444","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":false,"type":"media","field_deltas":{"6":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":533,"width":800,"class":"media-element file-default","data-delta":"6"}}]]

Източник: dm България. Фотограф: Георги Казаков

- Какво бихте посъветвали хората, които не намират удовлетворение от часовете, които прекарват на работа?

- Ако не могат да я сменят, то поне да търсят положителните аспекти в работата или ползите от нея. Освен това – да правят малки почивки с гледане на природни пейзажи, раздвижване на тялото, по-дълбоко дишане, физически контакт с избран близък човек – прегръдка, любима музика по възможност, приятни, зареждащи действия. Има огромно значение и поведенческата гъвкавост на работното място. Характерът ни не ни позволява да прилагаме всички модели на поведение – да се отстояваме или да отстъпваме, или пък да привличаме. Когато не можем да проявим такава поведенческа гъвкавост, това намалява коефициентът на полезно действие в общуването ни. Често това е най-големият източник на стрес в работата, а не самото й естество.

- Какви са изводите, които работодателите трябва да направят от това проучване?

- Че е нужно да стимулират служителите по разнообразен начин. Не само материално, разбира се, а и емоционално. Важно е общуването „човек-човек“, а не „статус-статус“. Неформалното прекарано време заедно също сближава много екипите. Тогава хората са по-продуктивни и спокойни в работата си, защото се познават повече и лично. Пък и да си спомним легендата за пръчките на хан Кубрат. Важно е също работодателят да има познания и в областта на комуникацията, какви са подходите към различните типове характери, за да могат да бъдат привлечени към обща кауза. Понякога не „какво“, а „как“ е най-важното нещо в живота ни.[[{"fid":"388204","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":false,"type":"media","field_deltas":{"4":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":534,"width":801,"class":"media-element file-default","data-delta":"4"}}]]

Източник: dm България. Фотограф: Георги Казаков

- Какво бихте ги посъветвали, за да мотивират служителите си?

- Първо, те самите да работят със себе си, собствените си характерови качества и модели на поведение. Поведението на служителите е функция на типа лидерство. Затова е важно лидерите колко са зрели. Да търсят индивидуализиран подход към хората, с които работят, да се интересуват от тях и персонално, това винаги мотивира много. Да показват и грешките си. Тук бих могла да цитирам откъс от книгата ми „Мира нямам“, който показва какъв е най-успешният лидер за България. Изброените качества цитирам, след като съм ги обобщила след многократно провеждани анкети по време на групови тренинги във фирмени колективи:

1. Безупречен в професионалната си компетентност, но умеещ да признава грешките си.

2. Човек, а не роля. Позволяващ да го познават като личност, а не само като служебни функции.

3. Проявяващ интерес към човека, а не към статуса, когато влиза във взаимоотношения с подчинените си.

4. Изискващ, но и умеещ да поощрява.

5. Представителен, а не с вид на отрепка.

6. Последователен в подхода си, тъй като непостоянното поведение поражда недоверие, но и допускащ промяна при нужда.

7. Умеещ да казва и “не”, и “извинявай”.

8. Да е наясно и с особеностите на мисленето на противоположния пол.

9. Активен и рискуващ отговорно.

10. Готов да дава личен пример.

11. Търсещ обратна връзка от подчинените си, без страх да чуе истината за себе си.

12. С реална самооценка, нито напомпана, нито смачкана.

13. Открит и честен.

14. Чувствителен към потребностите на другите и толерантен към индивидуалността и гледната точка на другия.

15. Умеещ да губи, без да приписва отговорността винаги на другите.

16. Да познава доколкото е възможно отблизо и проблемите на подчинените си, защото в противен случай трудно ще ги управлява. Все едно да те назначат за директор на фабрика, която произвежда нещо, което ти никога не си виждал, не познаваш производствения процес, нито възможностите на работниците.

Или, ако трябва да обобщим: лидерът не трябва нито за миг да забравя, че оставането му на върха на пирамидата зависи от него, но и от всичко под него, както и че пирамида се строи отдолу – нагоре и покрив без основа не може да има. Този, който го забравя, е авторитарен лидер. Авторитарният стил на управление води до трупане на агресия у управляваните. А когато тази агресия не може да бъде непосредствено изразена, тя се превръща в озлобление и се излива в съвсем друга посока – върху себеподобните. Това е една от причините за мисленето на Нане: “Я не сакам на мене да ми е добре, а сакам на Вуте да му е зле”. Колко далеч е Нане от мускетарския принцип “Едни за всички и всички за един”!

Твърде либералният лидер пък не успява да удържа граници и рамки в работата си. Това също намалява резултатите в екипа. Видно е и от изброените по-горе качества, че балансът е основно изискване за успешно лидерство.

- Вие изнасяте лекции и пред служители на dm, разкажете ни малко повече какви са темите им и как се възприемат от публиката.

- Емоционалната интелигентност беше първата тема. Това е най-често търсеният семинар през изминалата година и аз съм много щастлива, че хората започват да си дават сметка, че сме рационално най-интелигентните живи същества на тази планета, но същевременно сме емоционално най-неинтелигентните и от това следват всичките ни беди и болести. Стрес и презареждане е следваща важна тема – крайно нужна днес за всички, заради стила на живот и симптомите, следващи от високите нива на дистрес.

Психичните причини за телесните болести е друга, много нашумяла тема - аз все пак съм психотелесен терапевт и работя с двете страни на монетата – душата и тялото, които взаимно се обуславят. Всичко, което се случва в тялото ни, има преди това корени в душата ни и обратно, но липсата на това познание води до много болести.

И още една вечна и нужна тема – родителските грешки. Това е тема на една от книгите ми „Поправителен за родители – неверните вярвания за възпитанието. Родителската некомпетентност (не злонамереност!) е в основата на невротизма, неудовлетвореността и влошеното ни психотелесно здраве в зрелите ни години. Крайно време е да се доограмотим кое е правилното родителство, защото без да искаме вредим на децата си, а следователно и на себе си, и на бъдещето изобщо.

- Смятате ли, че работата от вкъщи, която за много души стана ежедневие, размива баланса между работно и лично време? Можете ли да ни посъветвате как да правим ясно разграничение между часовете преди и след 5 ч. следобед, когато сме постоянно вкъщи?

- Нужна е автодисциплина и воля, ако човек иска да не се размие и изгуби без граници. Подобно структуриране прави по-лесно работенето, но и по-резултатно. Хубаво е обаче, че може да не е толкова строго, както на работното място и по този начин пък да намали стреса. Умението за самоконтрол е една от разликите между детството и зрелостта. Хората, които трудно се саморегулират, е добре да тренират малко волята си, защото всички знаем, че когато волята не помогне, идва неволята да го направи.

Онлайн работенето има обаче много вредни последици, причинени от липсата на живо общуване, физически контакт, физическо движение. Всички жлези с вътрешна секреция променят функцията си и нивата на произвежданите невромедиатори-хормони. Това се отразява зле на здравето ни. Нивата на допамин са много високи, когато дълго стоим пред екран. Затова децата, например, стават хиперактивни. Затова не можем да спим след това.

Поне два часа преди сън не бива да сме стоели пред никакъв екран. Така че, може и да има положителни страни на работата от вкъщи – спестява време, гориво, създава повече спокойствие, поради домашната обстановка, но все пак негативните последици са повече, защото човекът е социално същество и отклоняването му от биологичните програми на здравето, ще доведе до болести – и психични, и телесни. Това го твърдя отговорно не само от научна теоретична гледна точка, а и защото го наблюдавам непрекъснато в работата си, особено напоследък.

[[{"fid":"388205","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""},"link_text":false,"type":"media","field_deltas":{"5":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false,"external_url":""}},"attributes":{"height":534,"width":801,"class":"media-element file-default","data-delta":"5"}}]]

Източник: dm България. Фотограф: Георги Казаков

- Как работодателите биха могли да се погрижат за мотивацията на служителите си в контекста на работата от вкъщи?

- Като поне организират някакви онлайн форми на неформално общуване и споделяне или обучения, извън тясната професионална сфера. Като позволяват на всеки час поне десет минути за физическо раздвижване. А ако работата е индивидуална, да организират групови събития за екипа. Понякога работата от вкъщи спестява средства на работодателя, но всъщност и може да доведе до загуби, поради нездравословното влияние на живеенето във виртуалното върху човешката ни нормална същност и здраве. Това е метареалност. Или менте реалност. Човешкото започва да страда и симптомите не закъсняват като предупредителни сигнали за това. Най-добрата мотивация би била при възможност да се осигури възможност за срещи на живо на служителите.

"Мениджър Нюз"