Синдромът на кабината

Краят на извънредното положение не е край на страховете. И докато едни чакаха с нетърпение вдигането на блокади и забрани, за да излязат спокойно навън и да се срещнат с приятели, то почти същият дял са хората, за които тази новина не е особено приятна и те по-скоро се страхуват да излязат отново на улицата. При тях спокойно може да се говори за „синдрома на кабината“, но след като предварително уточним, че тук не става въпрос за патология. Така в Испания наричат явлението, при което някои хора, прекарали много дни в затворено положение, изпитват страх да излязат навън.

„Когато говорим за„ синдрома на кабината“, имаме предвид състоянието на ума, психическото и емоционалното състояние, което е проучено при хора, след като прекарали известно време в принудително затваряне и съответно са изпитали трудности да се върнат към предишния си живот“, обяснява Сандра Изела, психолог в психологическия център Cepsim.

Има няколко фактора, които могат да ни повлияят да бъдем „засегнати“ от този синдром. Една от основните е преекспонирането на ситуацията в новините.

„Дълъг период изживяваме развитието на една ситуация минута по минута, което поражда несигурност и чувство на страх у нас. Този синдром се свързва с чувствата ни на тревожност и дори с агорафобията, която представлява страх от излизане на площади и открити пространства. В този случай огромно влияние оказва нашата психическа устойчивост“, казва психологът Мигел Анхел Рисалдос.

Въпреки че информацията може да ни помогне да разберем какво се случва и как да се предпазим от коронавируса, понякога тя може да бъде нож с две остриета. Психологът Шейла Естевес Валехо обяснява, че е проблем, когато „останем в един цикъл, преповтаряйки си ежечасно информацията, която стига до нас и по този начин подхранваме нашата тревожност“.

„Трябва да намерим баланса, така че да не дадем приоритет нито на добрите, нито само на лошите вести, а по-скоро да бъдем обективни спрямо създалата се ситуация. Но при всички положения, дългият престой в изолация оказва влияние върху начина ни на общуване, тъй като губим прекия контакт с околните, прегръдките и целувките при среща, с които обикновено сме свикнали“, пояснява Шейла Естевес Валехо.

Ето защо психолозите съветват, ако изпитваме страх да излезем навън в първите дни от падането на извънредното положение, да не се насилваме излишно, а да си дадем време, за да се върнем към нормалния си начин на живот.

„Носенето на ръкавици и маски ще ни помогне да поемем отговорността за собствения си живот и да започнем да се срещаме с хората, спазвайки определени граници и така да намалим чувството за опасност, което изпитваме“, казва още Валехо. И препоръчва да се върнем към нормалното си ежедневие „със собствено темпо”.

Източник: abc.es