В зоната на комфорта или в зоната на паниката?

Ако искате да се развивате, трябва да се научите да излизате от зоната си на комфорт – това е един от съвети за личностен растеж, които експертите в сферата най-много обичат да дават.

През по-голямата част от моя живот аз съм следвала този съвет напълно безрезервно. Погледнато като цяло, целенасоченото търсене на предизвикателства и дискомфорт ме е карало да правя неща, които в крайна сметка са допринесли по позитивен начин за моето развитие какво в личен, така и в професионален план, било то под формата на промяна в кариерата, преместване в друга държава или тичането на няколкокилометров маратон.

 С времето обаче започнах да забелязвам, че на моменти този начин на мислене ме прави по-податлива на стрес, тревожност и изтощение. Истината е, че аз казвах „да“ на повече предизвикателства, отколкото имах капаците да преборят. От друга страна, когато отхвърлях възможности, които се бяха открили пред мен, аз се чувствах гузна и разочарована от себе си.  Един вид вярвах, че винаги трябва да казвам да на неща, които ме плашат, защото това е единственият начин да се самоусъвършенствам.

Не след дълго разбрах, че ако продължа да живея живота си по този начин, единственото нещо, което ще си гарантирам, е хроничен стрес и чувство на неудовлетворение. Това ме накара да стигна до извода, че има моменти, в които е по-добре да се придържате към зоната си на комфорт.

Трите зони на комфорт

Съвременната култура на самоусъвършенстване издига на пиадестал илизането от зоната на комфорт по няколко начин. Предприемачите постигат напредък като се провалят и си вземат поуки от своите неуспехи, служителите растат като си създават сами възможности и поемат допълнителни отговорности, а хората стават по-умни и мъдри, като говорят с други хора, които имат различни виждания и разбирания от техните. Положителните страни на тези взаимодействия са повече от видими, но те крият и някои рискове, които често остават в сянката.

Нека вземам за пример служител, който приема предизвикателството да застане начело на проект, свързан с дейност или сфера, от която си няма никаква представа. Ако той каже „да“ на това предложение, знаейки, че по този начин рискува да навреди на своя екип и на компанията, може ли да говорим за положителен ефект от излизането от зоната на комфорт? Това ли е правилното решение в случая?

Анди Молински, професор по организационно поведение в бизнес училището на университета Брандис и автор на книгата „Reach: A New Strategy to Help You Step Outside Your Comfort Zone, Rise to the Challenge, and Build Confidence“, казва, че в повечето случаи желанието за излизане от зоната на комфорт идва от специфични преживявания или събития в живота на човек.

„Вярвам, че то идва от автентични преживявания на хора, които са почувствали, че са излезли от зоната си на комфорт и че това им е позволило да направят неща, които са смятали за невъзможни.“

Според Молински съществуват три „зони на комфорт“. Първата е зоната на комфорт, в която човек се чувства в позната обстановка и не изпитва особено безпокойство. Втората е „разтегнатата“ зона, в която изпитвате по-сериозно ниво на тревожност и неудобство, което обаче може да бъде преобразувано в мотивация и производителност. „Когато обаче задачата надскочи прага на вашите възможности, вие навлизате в зоната на паника“, казва Молински.

Значението на подготовката

Молински твърди, че оптималното ниво на дискомфорт е в зоната на разтягане. За да стигнете до нея обаче трябва да бъдете много внимателни в подбора си на предизвикателства. Трябва да сте сигурни, че разполагате с нужното време и енергия, за да се справите с тях.

Нека се върнем на примера със служителя, който е приел да ръководи проект свързан с дейност, от която не разбира нищо. Този човек не е отговаря на базовите условия и не е направил нещо, за да увеличи шансовете си за успех. В статия за  Harvard Business Review Молински обяснява двата въпроса, които трябва да си зададете, преди да вземете решението да излезете от зоната си на комфорт: дали сте подготвени за това и дали сега е правилният момент да го направите.

„Може би сте започнали обучение, за да придобиете нови знания и умения, но сте подценили времето и енергията, които това ще ви струва. Може би сте решили изградите нови контакти с хора от вашата сфера на работа, но не сте взели предвид факта, че няма да можете да им отделите нужното време и внимание, тъй като сте затрупан със задачи в работата. Ако нямате нужното време, за да се подготвите за дадена задача и да се фокусирате изцяло върху нея, то няма смисъл до я започвате“, казва Молински.

Нивото ви на толерантност към дискомфорт

Важно е да се разбере, че „зоната на комфорт“ е субективна концепция. Има различни фактори, които я определят, включително идентичността на индивида и толерантността му към стрес. Например, за един интроверт интроверт социалните срещи и създаването на нови професионални контакти могат да бъдат изключително стресиращи дейности. Същото не важи в такава степен за екстровертите. Някой, който е тренира и има атлетични умения е далеч по-склонен да се чувства комфортно с бягането на дълъг маратон, отколкото човек, който няма никаква подготовка за това.

Хората също така реагират по различен начин на предизвикателствата, което означава, че „зоната на разтягане“ за един човек може да бъде „зона на паника“ за друг. За да разберете до къде се простира личната ви зона на комфорт, трябва да опознаете по-добре себе си, а това изисква експериментиране и поемане на рискове.

Молински съветва да експериментирате по начин, който ви дава голям шанс за успех. Представете си, че трябва да направите някаква презентация пред високопоставени мениджъри във вашата компания. За да си гарантирате успеха, трябва да отделите достатъчно време за подготовка, да помислите за въпросите, които могат да ви бъдат зададени и да се уверите, че предложенията, които давате, са по теми, по които имате широки познания и опит. Правенето на подобна презентация определено констатира „излизане от зоната на комфорт“, но то става по начин, който не е извън вашите възможности.

Разтягане, но не прекомерно

Излизането от зоната на комфорт определено може да доведе до личностно израстване и професионално развитие, но прекомерното „разтягане“ може да донесе негативни последствия. В моят случай тези последици бяха под формата на постоянен стрес и тревожност. Започването на бизнес без достатъчно опит или познания за индустрията може да доведе не само до пълен финансов крах, но и до сериозни проблеми за редица хора. Поемането на пост на главен изпълнителен директор без нужният управленски опит може да доведе до неправилно делегиране и изграждане на токсична фирмена култура.

Молински вярва, че ако човек иска да си гарантира успех при излизането от зоната си на комфорт, трой трябва да подходи към този процес по начин, който е естествен за него. Иначе казано, важно е да не потискате собствената си идентичност. Вземете за пример интроверта, за които говорихме по-рано. Ако той иска да разшири мрежата си с контакти, вместо да ходи на шумни събития, заобиколен от стотици хора, той може да организира срещи на четири очи с онези личности, които мисли, че могат да му бъдат от полза.

„Няма гаранция, че излизането от зоната ви на комфорт ще ви донесе успех, но има начин да увеличите шансовете си за постигане на такъв резултат. Ако в крайна се справите с „неудобната задача“, ще може да се изправите пред още по-големи предизвикателства и да увеличите още повече дивидентите, извлечени от нея(да разтегнете зоната си на комфорт). Тогава започвате да изграждате чувство за самодостатъчност и да се учите от трудностите“, казва Молински.

.................

Аниса Пирбазари Хортън за FastCompany.com