Скучно ли ви е?

Откъде идва скуката? Тя сериозен проблем ли е, или е нещо, което е характерно за по-привилигированите хора? Трябва ли да се притесняваме, че скучаем, и да опитваме да избегне това състояние? Има ли прост начин да превърнем скуката в продуктивна дейност? Скуката загуба на време ли е?

Това не са нови въпроси, но днес, когато огромна част от човешкото население живее в условията на масова карантина, те са по-належащи от всякога.

За онези от вас, които не са останали без работа заради пандемията от COVID-19, на които се налага да комбинират професионалните си задължения с отглеждане на деца, идеята за „скука“ може да изглежда като утопична фантазия. Други пък са толкова умели в способността си да забавляват себе си, че концепцията за „скука“ да е толкова чужда за тях, че да не виждат причина да си губят времето с размишления относно нейната същност.

Може би с надеждата, че може да създадат стратегия за избягване на скуката, психолозите отделят значително време за изучаването на нейната природа, причини и последствия. Те дефинират скуката като състояние, при което човек изпитва липса на интерес, вълнение или мотивация. Състояние, при което всичко изглежда монотонно, тегаво и без значение.

Въпреки че не съществува консенсус за това какво е скучно, и какво не, ние всички разпознаваме това досадно чувство, когато го усетим у себе си или го забележим в другите. Обърнете само внимание на бума от видеоклипове, показващи креативните начини, по които хората запълват времето си под карантина. Как бихте обяснили този феномен, ако не като опит за бягство от скуката?

Както при всяко поведение, разбирането за скука е строго специфично за всеки човек и за контекста на ситуацията, в която се намира. Иначе казано, нещо, което смятате за интересно, може да изглежда скучно на ваш приятел.  Също така, това означава, че някои хора са по-предразположени към изпитване на скука от други, които почти никога не изпадат в подобно състояние. Някои от най-ранните експерти в сферата на психологията демонстрират, че когато затворите в изолирано пространство един екстроверт, той полудява. Интровертите, от друга страна, нямат никакъв проблем с изолацията – точно обратното, те изпитват тревожност и стрес, когато са заобиколени от хора. 

Според широко приетата теория за личностните характеристики, екстровертността е продукт на недостатъчна стимулиране на мозъка. Хората се превръщат в екстроверти за да компенсират по-ниските си нива на психическа активност, докато интервертите са такива, каквито са, тъй като са подложени на умствена свръхстимулация. Както казва Сюзън Кейн, автор на книгата „Quiet: The Power of Introverts in a World That Can't Stop Talking“: „Тихите хора имат най-шумните умове“

На всички ни се случва да изпитваме скука (при някои това става много по-често, отколкото при други). Ключовата разлика е в начина, по който реагираме – дали изпитваме нужда да я потискаме или нямаме проблем с това да я толерираме. При много хора скуката действа като катализатор за креативност и любопитство. Дори при животните се наблюдава връзка между скуката и изобретателността. Според някои проучвания самата функция на скуката е да създаде толкова достатъчно неприятно чувство у човек, за да го подтикне към предприемане на нещо по-интересно и продуктивно.

В крайна сметка, ако не намирате скуката за неприятно чувство, няма причина за притеснения. По-скоро, това води до въпроса дали всъщност изпитвате истинска скука. Ако пък не можете да толерирате скуката, то проблемът може да бъде решен много просто – намерете нещо за правене.

Нищо ценно и полезно не е създадено от хора, които са се занимавали с нещо друго. Или иначе казано, предизвикателството не идва от това да вземете решението да правите нещо, а от избора на конкретната дейност. Например, намирането на хоби, научаването на нов език или започването на уроци за свиренето на музикален инструмент. Да изберете дали да прочетете книга, или да напишете такава. Да прекарате денят си в сърфиране в интернет, или в почивка и медитация.

Разбира се, тези въпроси нямат универсални отговори, но има няколко правила, които са приложими при всеки един от тях. Най-важното е да намерите нещо, което ви е интересно. Ако в дългосрочен план тази дейност ви носи и други ползи, то това допълнителен плюс. Ако на всичкото отгоре имате и талант и потенциал в тази област, то това е вашето призвание и вие трябва да го преследвате с толкова упоритост и страст, с колкото разполагате, дори и на моменти да ви е скучно.

...........................

Томас Чаморо-Премужич, автор на „The Talent Delusion" за FastCompany.com

Редактор: Георги Георгиев