Уволнили са ви? Може да е за добро

Имаше период от живота ми, в който живеех в мъглив квартал в предградията на Сан Франциско. Тъй като съм израснала на Хаваите, моята жажда за слънчеви лъчи може да се сравни по интензивност единствено с тази, която любителите на кафето изпитват сутрин.

Тогава идеята за завръщане към корените ми се стори блестяща и аз реших да кандидатствам за позицията на екскурзовод в туристическата компанията Club Med. За моя радост аз получих работното място и само няколко седмици по-късно се озовах на карибските острови Търкс и Кайкос.

Това беше нещото, от което имах нужда… за около седмица. Малко по-късно осъзнах, че компанията има токсична фирмена култура. Въпреки това аз си поварях, че трябва да покажа устойчивост и да докажа на себе си, че нищо не може да ме спре. „Това е предизвикателство!“, си казвах ден след ден. „Трябва да се справиш!“, не спирах да си мисля.

Две седмици по-късно ме уволниха.

Няколко години напред във времето се озовах във вечно сивият и облачен Вашингтон, където започнах работа в малък стартъп. Един ден през юни шефът ми ме извика в офиса си, за да ме уведоми, че ще се наложи да ме освободи, тъй като компанията е останала без финансира.

„О!“, ахнах аз. Не очаквах това да се случи толкова скоро, но не бях и напълно изненадана, тъй като стартъпът имаше финансови проблеми още когато започнах работа там.

„Времето прекарано тук си заслужаваше, мисля, че се справихме добре“, казах на моя смел и предприемчив шеф, които трябваше да обясни случващото се на редица инвеститори. Това определено не беше най-доброто лято в кариерата му.

„Да…“, каза той. „Слушай, съжалявам за това… какво смяташ да правиш сега?“

В този момент започнах да размишлявам за това какво всъщност искам от живота и от работата си. Месец по-късно се преместих в Лос Анджелис.

Понякога животът ни поставя в напълно неочаквани ситуации, за които няма как да се подготви. Както си вървите в офиса, заблудени от илюзията, че държите всичко под контрол, и БАМ! Изведнъж се оказва, че вече сте без работа.

Това преживяване може да бъде дезориентиращо и да ви накара да започнете да се съмнявате във вашите действия, възможности, решения. Ако му позволите, то може да разяде вашето самочувствие и да ви накара да повярвате в най-лошите неща за себе си.

Ако обаче подходите към случилото се по правилния начин, то може да ви донесе промяна, от която дори не осъзнавате, че се нуждаете. Нова посока, по която да тръгнете.

Този празничен сезон аз отделям доста време за размисли за промените в живота ми и за нещата, за които трябва да бъда благодарна. С ръка на сърцето мога да кажа, че съм благодарна за тези две ситуации, в които изгубих работата си.

Защо ли? Защото и в двата случая аз бях много, ама много по-щастлива в дните, след уволнението.

В случая с Club Med бях толкова облекчена от новината, че няма да работя повече за тази компания, че дори не попитах каква е причината за моето освобождаване. Единственият въпрос, който успях да задам тогава, беше дали може да ме изпратят в Ню Йорк, вместо да ме върнат в Сан Франциско.

От компанията изпълниха желанието ми и това даде начало на нов период от моя живот, фаза, за която бях повече от готова. Исках да се уча и да се развивам, да бъда изправяна пред сериозни предизвикателства и да използвам пълния потенциал на възможностите си. Освен че бе белязана от токсичната фирмена култура на компанията, работата ми в Club Med не можеше да бъде определена като „интелектуално стимулираща“. Бях напълно отегчена от това, което правех.

Ню Йорк е антипода на скуката. Животът в мегаполиса ме принуди да подхождам към работата по напълно непознати за мен начини и да разбера за себе си неща, за които дори не съм подозирала. За кратък период аз израснах професионално повече, отколкото за всички предходни години от моята кариера.

Що се отнася до историята със стартъпа, макар и бях доволна от работата си и харесвах екипа, с които работех, последвалото уволнение се превърна в решителния фактор, който ме накара да се преместя от Вашингтон в Лос Анджелис. Не съм сигурна, че бих предприела тази стъпка, ако не бях освободена от работа, и се радвам, че нещата се стекоха точно по този начин, защото това се оказа едно от най-добрите решения в живота ми.

Какво искам да кажа с всичко това?

Искам да кажа, че човек не винаги има контрол върху нещата, които се случват в неговия живот. Много често животът ни взема решенията вместо нас и понякога това е за наше добро. Макар че може да ви се струва, че нещо е било откраднато от вас, в дългосрочен план всъщност сте спечелили много повече, отколкото сте изгубили.

Иначе казано, ако подхождате към промяната с отворени ръце, може да се понесете по вълната на непознатото и новото, вместо да бъдете затрупани от нея.

Разбира се, аз не мога да кажа, че ми беше приятно да чуя думите „Налага се да те освободим“ нито първия, нито втория път. Не мисля, че някога бих се зарадвала на тези думи. Възможно е обаче те да бъдат приети като знак, че е дошло време за промяна, и че в крайна сметка за всяко нещо си има причина.

Не мога да предскажа бъдещето и не зная пред какви нови предизвикателства ще ме изправи живота, но съм абсолютно сигурно, че ще дойде ден, в който отново ще се случи нещо напълно неочаквано и кариерата ми ще поеме в нова посока. Мога да се обзаложа, че това ще е за добро.

................

Мелани Къртин за Inc.com

Редактор: Георги Георгиев