Трите вида най-добра компания на човека, според философа Мишел дьо Монтен

Ние, съвременните пишещи и четящи хора, дължим много на Мишел дьо Монтен - френският ренесансов философ и писател от 16 век, който измисля есето, разказва Quartz.com.

През 1580 г. Монтен публикува своите „опити“. „Есе“ идва от френската дума essayer, която означава „да се опитам“. Опитите му са били изследване от първо лице на себе си, в което Монтен откровено обсъжда живота си и времената, и какво означава да си човек. Колекцията от три книги, с общо 107 глави, е включвала неговите разсъждения за всичко - от колонизацията, през образованието и сексуалността, до разбирането за себе си. Тя променя литературата завинаги. Всъщност, без силно личния принос на Монтен, в днешната култура вероятно никога не би било толкова удобно да разказваме всичко, което пожелаем, в социалните мрежи.

В нов превод на книгата „Едно лято с Монтен”, издадена от „Europe Editions” през май и първоначално публикувана на френски език през 2013 г., Антоан Компаньон, професор по литература в Collège de France в Париж и Columbia University в Ню Йорк, обновява идеите на философа Мишел дьо Монтен в контекста на днешната дигитална епоха. Компаньон прави „TL;DR” (съкращение от „too long, didn’t read” или „твърде дълго, не го прочетох” – жаргон от интернет дискусиите) представяне на класическите френски текстове, изследвайки най-доброто от есетата на Монтен, като ги представя в „bite size парчета“, както той казва, за да разкрие трайната значимост на писанията на философа.

Сред есетата, които получават внимание от него, е „От три стартирания” – размисъл за приятелството и компанията в живота на човека. В него философът Мишел дьо Монтен класира любимите си видове взаимоотношения, сравнявайки трите вида компания, които са заели най-голямо място в живота му.

Най-важните три вида компания в живота той определя като приятелството, отношенията с партньора (или любовта), и връзката с книгите.

Между другото, пишейки за първите две, Монтен отбелязва, че се е радвал на компанията на „красиви и почтени жени” в живота си и е имал „редки и прелестни приятелства”, смятайки и двете за „случайност”.

Иначе, между приятелството и любовта, философът класира като по-висша връзката на приятелството. Той го счита за единствените наистина свободно сформирани взаимоотношения, които двама души могат да имат. Любовта и романтиката, от друга страна, са свързани с брака, който е договорен и ограничава свободата, смята той.

И все пак, от трите – приятелството, любовта и книгите, третата връзка - компанията на книгите, философът класира на най-високо място. Според Монтен романтиката „пресъхва с възрастта“. А истинското приятелство е „обезпокоително рядко“. Нито едно от тези взаимоотношения „не би могло да бъде достатъчно, за да бъде работата на живота ми“, пише Монтен. Но книгите са надеждни спътници и нашите връзки с тях са изцяло лични. Философът обяснява: „[Четенето] върви рамо до рамо с целия ми път и навсякъде ми помага: утешава ме в старост и усамотение; облекчава неприятното тегло на безделието и ме освобождава по всяко време от компания, която не харесвам; то притъпява мъките, ако не са крайни и не са се сдобили с цялостно притежание на душата ми. За да се отклоня от обезпокояващата фантазия, аз бягам към книгите си; те понастоящем ме приковават към тях и прогонват другия от мислите ми. И не се бъркат, като виждат, че се обръщам към тях само за искане на други по-реални, естествени и оживени стоки; винаги ме приемат със същата доброта.”

Антоан Компаньон посочва, че Монтен не е бил чисто самотен и изолиран тип човек. Напротив, Монтен е смятал, че различните три взаимоотношения се подхранват. Въпреки че редкостта на приятелството и мимолетната природа на любовта може да ни накарат да потърсим утеха в книгите, четенето, което вълнува нашето любопитство, неизбежно ще ни върне в компанията на други хора.

Всеотдайността на философа към литературата е още по-завладяваща, защото тя е изразена в първите дни на печатната преса в Европа. Той е обичал да чете, дори преди книгите да са станали толкова значими като явление, колкото се превръщат впоследствие. Компаньон твърди, че ранното приемане от страна на Монтен на новото време на четенето и неговите похвали за четенето са спомогнали да подхранят културата на печата.

Сега ние, както Монтен преди векове, отново се намираме на ръба на друга нова епоха, като сме заменили книгите с всякакви устройства и забавления, твърди Компаньон. Той е обезпокоен, че може би ще изоставим стария си приятел, отпечатания том, настрана, вероятно като не осъзнаваме колко наистина подхранващ може да бъде този конкретен вид връзка.

Но преди да се откажем от този прекрасен спътник, предлага професорът от Париж, трябва да си припомним комфорта, разбирането и мъдростта, които книгите са предоставили на поколения читатели в продължение на векове. „Те (книгите – б.р.) никога не се оплакват или протестират, когато са пренебрегнати, както правят жените от плът и кръв", пише Компаньон, повтаряйки думите на Монтен. „Присъствието на книгите винаги е добродушно и спокойно, докато настроенията на приятели и любовници варират.“