Властта на емоциите: Нашите настроения променят живота на още 100 души

Нашите близки безпогрешно разпознават всяко наше настроение, дори и да не го показваме външно. Популярният писател и учен Том Рат обаче доказва, че нещата са много по-сериозни. Оказва се, че емоционалното послание на човек, подобно на хвърлен във водата камък е способно да повлияе на живота на много широк кръг от хора. И не става дума за вашите най-близки и познати, а за хора, които никога не сте познавали и няма да видите. Рат е убеден, че ако осъзнаем тази отговорност за съдбата на хората, можем да станем по-внимателни към това, което казваме и правим. И представя тази концепция в книгата си «Максимален заряд». В нея той описва няколко изумителни примера в подкрепа на тезата си.

Някъде в началото на 90-те години на миналия век, младият интернист д-р Николас Христакис взе своето куфарче и отиде да навести пациент на смъртно легло в семейство от южните квартали на Чикаго. Посещавайки афро-американски учени, служители и работници от местния университет, Христакис придобил уникален опит от възможността да наблюдава, как умирането и смъртта на близък човек действат на членовете на неговото семейство. Впоследствие той изследва ефектът на вдовството — феноменът на смъртта от мъка на хора, чиито съпрузи са починали.

Продължава на следващата страница

Гледната точка на Николас по темата обаче претърпяла радикална промяна в деня, в който получил неочаквано обаждане. Лекарят току-що бил посетил умираща от деменция старица, за която всеотдайно се грижела нейната дъщеря. Излизайки от дома им, той отговорил на телефонно позвъняване. Отсреща бил непознат глас – звънял най-добрият приятел на мъжа на дъщерята на старицата. Той споделил, че е загрижен за здравето на своя приятел и моли за лекарска консултация. В този момент прозрение осенило Христакис – дъщерята на старицата била крайно изтощена, в опитите си да облекчи последните дни на майка си и нейното състояние се отразило на здравето на нейния мъж, следователно т.нар. ефект на вдовството или пък загубата на много близък човек се отразява на цяла мрежа от взаимодействащи си хора.

Тогава Христакис се заел да изучава мрежите за взаимодействие. Оказало се, че те влияят буквално на всичко — от вероятността да се сдобие човек с излишно тегло или пък да се пристрасти към тютюнопушене, до до дружелюбното отношение и вземането на решения в полза на един от кандидатите при избор.  С течение на времето, внимателно изучавайки сложните взаимоотношения на хората и тяхното поведение, Христакис и неговите колеги доказват: ние сме повлияни не само от приятели, но и от приятели на приятели и приятели на приятели – тоест, хора, които никога не сме виждали.

И всеки епизод на общуване развива допълнително тази мрежа. "Когато сваляме килограми, или изразяваме радост, или проявяваме доброта ние въздействаме на своето обкръжение, а то, на свой ред – на своето. По наши оценки, вашите действия са способни да повлияят на десет, сто, а понякога и на повече хора", казва Христакис, който понастоящем е професор и един от директорите на института за мрежови изследвания в Йейл.

Значение имат дори случаите на мимолетно взаимодействие – например, размяната на усмивки между случайни минувачи на улицата. Ако условно разделим живота на трисекундни сегмента, за час, те ще бъдат 1200 в час, 19 200 на ден и около 500 милиона през целия живот. Както показват изследванията на тази тема, честотата на нашите взаимодействия с хора в определен ден е много по-важна от тяхната интензивност. По тази причина, човек, на когото за ден са му са се случили дузина относително позитивни събития, ще се чувства много по-добре от този, който е преживял само едно невероятно нещо.

През 2008 година, когато Христакис и неговият колега Джеймс Фаулър изучавали въздействието на отношенията на нивото на щастие, те открили, че един от факторите с голямо значение е физическото разстояние между хората. Ако ваш добър приятел в социалната мрежа е постоянно на разстояние не повече от километър от вас и е щастлив, вероятността и вие да сте щастлими нараства с повече от 40%. Ако този приятел живее на около 3 километра от вас, емоционалното му влияние се съкращава с около 20%. Ако разстоянието помежду ви е повече от 4,5 километра – до 10%. Съответно, колкото повече се увеличава дистанцията между вас и вашия приятел, толково повече намалява степента на емоционално въздействие.

Едно противоречиво проучване от 2013 г. на екип от учени от Принстън доказва съществуването на така наречената „емоционална инфекция чрез мрежи“. За да проверят могат ли емоциите да се разпространяват чрез кратко онлайн взаимодействие, изследователите променили нюзфийда на 689 003 потребители във Фейсбук (много е възможно това да е направено без изричното разрешение на въпросните потребители, затова и смятаме изследването за противоречиво). Наблюденията показали, че при по-малко добри новини на стената, потребителите започват да пишат повече негативни и значително по-малко позитивни постове. И, обратно – при намаляването на негативните новини в нюзфийда, позитивните постове се увеличавали.

Всички тези изследвания показват ясно едно: хората съществено подценяват влиянието на ежедневните си взаимодействия с другите. Всички, с които общувате през деня или в продължение на седмици, няма значение приятели или непознати, влияят на вашето светоусещане и емоционален баланс. Това също така означава, че имате право и власт да добавяте позитивен заряд към всеки разговор, всеки ден.