Как Covid-19 променя пирамидата на Маслоу

Пирамидата или скалата на човешките нужди на Маслоу е психологическа теория, измислена от американеца Ейбрахам Маслоу през 40-те години на миналия век. По същество това е графично представяне под формата на пирамида, която групира основните нужди на хората в градация от най-ниска до най-висока, поставяйки физиологичните нужди като дишане или хранене в основата на пирамидата, докато на следващото стъпало са тези, свързани със сигурността, семейството, работни, икономически или здравни аспекти. Тъй като са удовлетворени най-елементарните въпроси, индивидът се придвижва нагоре по пирамидата, докато достигне четвъртото ниво (признание, увереност, успех) и накрая, срещата на върха или личната самореализация.

Пирамидата на Маслоу е оказала огромно влияние върху организационната среда, защото помага да се обяснят мотивационните лостове на служителите и да се разработят политики, които включват тяхното удовлетворение от работата. Ако сега добрият стар Маслоу вдигне глава, ще се ужаси, когато види как вирусът е изпарил за няколко месеца горната половина на пирамидата му, пише испанското икономическо издание eleconomista.es.

"При сегашните обстоятелства основната цел на професионалистите е да запазят работните си места, тъй като възстановяването се очертава много бавно, възможностите за търсене на работа имат много недостатъци (намалена географска мобилност, въздействие на кризата в световен мащаб, нива на безработица значително над тези на други кризи и т.н.) , а обезщетенията за безработица може да са недостатъчни", обяснява Хавиер Бласко, директор на Института Adecco Group.

Данните го потвърждават. Според втория Барометър за загрижеността на испанците във връзка със заетостта от Infojobs, публикуван през септември, 61% от испанските работници се страхуват от уволнение през следващите месеци. Факт, който показва, че работните приоритети са значително опростени. Важността на въпроси като развитието, заплатата, баланса между професионалния и личния живот или благосъстоянието остава, но временно се замразява.

Емилио Солис, управляващ партньор на The Human Talent Factory, обаче предупреждава за опасностите от пренастройване на твърде ниските очаквания за работа. "Когато единственият приоритет за професионалиста е да запази работата си, всичко се преобръща и се влошава както за човека, така и за компанията.Страхът не подобрява компетентността или професионалните умения, които са необходими в компанията. Напротив. Страхът унищожава таланта и кара служителите да регресират ефективно към режим на "оцеляване", както в примитивната епоха на човечеството", добавя той.

Резервни планове

"Сега става въпрос за оцеляване и това предполага адаптиране към настоящата ситуация с наличните ресурси, без да се правят извънредни разходи. Но това може да има обратен ефект, защото когато предпазливостта се превърне в токсичен страх, професионалистите са парализирани. Това ги кара да виждат реалността и бъдещето по много негативен начин и цялата верига на стойността на организациите е засегната. Спирането на машините също е рисковано от стратегическа гледна точка, тъй като може да означава пропускане на възможности. Защото онова, което е валидно в днешната стратегия, може да не е валидно утре", обобщава Фернандо Ботела, главен изпълнителен директор на Think & Action.

Сезар Сан Хуан, професор по социална психология в Университета на Страната на баските, също съветва да не навеждаме глава и да чакаме бурята да отмине. "Това, което наричаме временно, е състояние на остра несигурност, което няма да завърши с Covid-19. Вярно е, че вирусът поставя икономиката на въжета, но е само ускорител на процес, който вече е неудържим", казва той.

Невидими работници

2020 г. направи думата несигурност една от най-използваните в испанския език. Тъй като заплахата от уволнение витае над главите, много професионалисти се изкушават да станат невидими, за да не се открояват твърде много, а това ги прави оптимални кандидати за страшните списъци за напускане. Хавиер Бласко, директор на Института Adecco Group, обаче не вярва, че е моментът да покажем нисък профил, защото компаниите се нуждаят от нас повече от всякога.

Въпреки че всичко ще зависи от това дали компанията преди това е изпълнила добре домашните си, на мнение е Емилио Солис, управляващ партньор на The Human Talent Factory. "Ако преди кризата управлението на вашите хора е било ефективно и задоволително, най-вероятно ще получите подкрепа, усилия, разбиране, ангажираност, сътрудничество и способност за саможертва от вашите служители. Разбира се, служителите ще трябва да запазят очакванията си като служебно повишение или увеличение на заплатите", казва той. 

Според Фернандо Ботела, главен изпълнителен директор на Think & Action, голямата разлика между тази икономическа криза в сравнение с 2008 г. е, че тя не е мотивирана от балони или пазарни дисбаланси, а от външен фактор като спешна здравна ситуация. Очаква се, че когато вирусът премине, икономиката ще се възстанови по-бързо. По думите му има три начина, по които професионалистите могат да се възползват от този период, за да започнат от по-добра позиция, когато нещата се стабилизират: "Първо, размишлявайки върху нашата кариера, какво правим и как можем да се подобрим. Време е да приложим креативни и иновативни подходи към бъдещето, което предстои, да правим нещата по различен начин от начина, по който ги правим, за да добавим повече стойност към компанията и към нашата работа. И накрая, да се обучим в уменията, които ще ни бъдат крайно необходими в новата нормалност". 

Източник: eleconomista.es

Превод и редакция: Нели Тодорова