Земеделският сектор е отговорен за 17% от глобалните емисии на парникови газове, а в същото време е един от най-потърпевшите от ефектите от климатичните промени. Последното е особено валидно за Балканския полуостров, където прогнозното затопляне се очаква да надхвърли средното глобално с 40%. Пред какви рискове е изправено земеделието?

Топлинен стрес

Горещите вълни и продължителните засушавания оказват пряко влияние на развитието на земеделската продукция и на здравето на добитъка. Прогнозите на НИМХ и Европейската агенция за околна среда предвиждат продължителността и пространственият обхват на екстремните горещини да се увеличат значително до края на века. Максимални температури на въздуха над 32–34°C предизвикват топлинен стрес при растенията, като забавят растежа, влияят неблагоприятно на процесите на оплождане и опрашване и редуцират добивите. Проблемът не е само през лятото. Все по-често срещаното ранно повишаване на температурите през зимните месеци води до преждевременно развитие на овошките, които след това са засегнати от типичните за България пролетни мразове. Горещините са рисков фактор и за увеличаване на горските пожари, които често пряко засягат и земеделците.

Екстремни валежи и бури

Интензитетът на екстремните метеорологични явления ще продължи да нараства, прогнозират от НИМХ. Общата сума на валежите в последните години не се променя драстично, но се увеличават дните с потенциално опасни валежи за сметка на тези с тих спокоен дъжд. Това увеличава риска от наводнения – 77% от наводненията в периода 2016–2020 г. в страната са били причинени от порои. Интензивните валежи не са просто голямо количество паднал дъжд, а са съпроводени с мощни конвективни бури, с град, с поривист вятър. Дори и само косият валеж води до определени проблеми, включително разрушаване на почвения слой, посочват специалистите. Промените в хидроложкия цикъл генерално се отразяват на качеството и количеството на земеделската продукция и могат да доведат до преосмисляне на отглежданите култури.

Покачване на морското равнище

Повишаването на морското равнище може да повлияе на биоразнообразието, да намали качеството на почвата, да предизвика повече наводнения и да увеличи проникването на солена вода. Промяната в химичния състав на почвата води до спад на продуктивността и оказва отрицателно въздействие върху доходите и продоволствената сигурност.

Инвазивни видове

Промяната на климата е съпътствана с появата на инвазивни видове, немалко от които са вредители. Те могат да намалят устойчивостта на селскостопанските системи и са един от най-големите двигатели на загубата на биоразнообразие. Увеличеното разпространение на инвазивни видове може да засегне сериозно поминъка на много хора.

Политически и икономически рискове от климата

Въвеждането на въглеродни данъци и такси може да постави определени земеделски производители в неравностойно положение на пазара. Правителствата могат да предприемат и други мерки, които да ограничат въглеродно интензивните земеделски дейности. Заради засиленото безпокойство за климата потребителите променят навиците и диетите си, което оказва влияние на търсенето на определена продукция. Инвеститорите също все повече избягва да финансират бизнеси с голям климатичен отпечатък. Увеличаването на екстремните явления ще оскъпи и затрудни застраховането. Дейностите, свързани с вторично замърсяване на околната среда и изсичане на горите носят допълнителен репутационен риск.