Кои са най-големите рискове пред Европа в момента – пред нейната сигурност, нейната икономика и нейните ценности?

Без съмнение, най-голяма заплаха за сигурността на Европа идва от Русия, чиято война в Украйна и срещу институциите на ЕС, уви, Китай подкрепя. Това важи както по отношение на отбраната, така и за икономиката и за геополитическите перспективи пред ЕС. Най-очевидният пример е цената, която европейските граждани и бизнес платиха – около един трилион – заради кризата, която Русия предизвика с газа в подготовка на пълномащабното нахлуване в Украйна. Тя стана възможна заради късогледството на лидерите на ЕС, които продължиха да засилват взаимозависимостта с Русия дори след нелегалното превземане и присъединяване на Крим към Руската федерация през 2014 г. Въпреки дипломатическите усилия да се спре агресията на Москва Европа реши да продължи политиката си на икономическо взаимодействие с Русия сякаш нищо не се е случило. На практика ЕС каза на Русия и света – добре, вземете си Крим и Източен Донбас, а за да не ни закачате повече, ще продължим да внасяме газ и да правим бизнес с вас сякаш нищо не е било. Германия и Италия удвоиха потреблението си на газ от Русия след 2014 г.; продължи строежът на Северен и Южен (преобразен на „Турски“) поток; Австрия и Унгария приютиха държавните руски банки и им дадоха право да продължат да правят бизнес в ЕС; Нидерландия, Швейцария и Кипър продължиха охотно да обслужват стотици олигарси, много от които заети да кроят планове с господарите си в Кремъл как да подготвят следващите удари срещу Запада. Руските нефтени и газови държавни и частни гиганти продължиха да получават преференциален, монополен достъп до европейските пазари срещу милиарди приходи и печалби, които те предоставиха на Кремъл за подготовка на войната в Украйна. Бяха въведени санкции, но на практика те не бяха приложени. 

Но урокът вече е научен по трудния начин. Не закъсня ли Европа с по-твърда реакция спрямо Русия?

Закъсня. Но, изглежда, сега се събуди, въпреки че отново виждаме страни членки на ЕС, които ежедневно се опитват да припечелят от бизнес с Москва и Пекин на гърба на всички останали, а санкциите отново не се прилагат ефективно. Въпреки това аз бях дори изненадан от бързината и сериозността на първоначалната реакция след февруари 2022 г. Много хора я подценяват. Първо, директният ефект струваше 300 милиарда непосредствено за Русия. Замразяването на активите на Централната банка на Русия беше много сериозен удар за режима на Путин. Второ, има продължаващ сериозен инфлационен натиск върху руската икономика от печатането на милиарди рубли за финансиране на войната в Украйна, което доведе до сериозно обедняване на населението.

Бунтът на „Вагнер“ също беше резултат от санкциите и нежеланието на наемниците Кремъл да им плаща в рубли. Русия беше принудена да поднесе на тепсия сериозни ресурси от нефт, газ и суровини на новите си най-добри приятели от Китай и Индия, които не се посвениха дори за миг да ги вземат на силно намалени цени. Това обезкърви сериозно инвестиционните им способности. Отделно достъпът до водещи технологии става все по-скъп за руските предприятия, а хилядите арбитражни дела за обезщетения към руската икономика и държава от изгонените западни компании няма да изчезнат дори след като свърши войната.

Факт е и че санкциите се заобикалят, но пък санкционните пакети си се трупат. В момента се подготвя и криминализирането на тяхното избягване, т.е. изграждането на общата правна база в ЕС. Германия и Франция създадоха мощни агенции за прилагането на санкциите. Следващата стъпка, която съм сигурен ще се случи скоро е да се дадат правомощия на офиса на европейския главен прокурор Лаура Кьовеши да разследва избягването на санкции.

Може ли да говорим за установяване на нов глобален ред?

Историята учи, че е по-лесно да се разруши съществуващият, отколкото да се създаде нов ред. Русия и Китай вече атакуваха установения ред, без да предлагат алтернатива. Тази атака обаче продължава и се използват всички методи – икономически, военни, дипломатически, медийни, престъпни и т.н.

Тази атака върху съществуващия ред създава сериозна нестабилност в глобален мащаб. В известен смисъл ЕС е може би най-ценният плод на сегашния световен ред, който създаде условия за възраждането на Европа и извади редица нации от Европейския юг и изток от дълбока неефективност и бедност. Именно затова крайната цел на Кремъл е разрушаването на този модел, който послужи за пример на много страни от Латинска Америка, Африка и Азия. И това създава екзистенциална заплаха за ЕС и за страните членки, включително България.

Това е причината ЕС да направи такива бързи и сериозни политически промени, подкрепени с пълно мнозинство от лидерите на страните членки – нови стратегии за демокрация, върховенство на закона и свобода на медиите, икономическа сигурност и отбрана. За да може да ги изпълни обаче и за да може да отговори на тези геоикономически и геополитически атаки, ЕК трябва да продължи да се федерализира, което не всички страни и избиратели разбират и желаят.

Кои са големите предизвикателства пред разговора за това стратегическо бъдеще?

Едно от тях е миграцията. Европейските общества се обръщат срещу миграционния поток, а Европа има нужда от него. Един от най-сериозните дългосрочни проблеми за Европа остава достъпът до работна ръка, чиято липса ще ограничава възможността за развитие. Китай и САЩ, дори Русия, преди да започне войната в Украйна, имат такъв достъп.

Освен пазара за таланти Европа ограничава и другите два фактора за растеж – единния капиталов пазар (който не съществува) и технологичната и иновационна склероза, която върви с недоразвития общ пазар.

Вярвам, че Европа може да се справи с тези сериозни предизвикателства. Все пак ЕС е една от най-големите икономики в света. Исторически е много успешен проект, който обаче трябва непрекъснато да се развива и да се доказва. 

Технологичната склероза, както я нарекохте, както и единният капиталов пазар, който от години се гради и не успява да се доизгради, са едни от стълбовете в доклада на Марио Драги. Той е доста критикуван, че дава точна диагноза на дефицитите в конкурентоспособността на Европа, но не дава правилното лечение. Какво е вашето мнение? 

Драги написа един брилянтен доклад. Може да има много критики към него, но надали има друг, който постига такъв добър баланс между технократско, икономическо и политическо знание. Новият елемент, който той правилно добави в този доклад, е фокусът върху икономическата сигурност като фактор на конкурентоспособност. Европа не може да продължава да се държи, сякаш Русия и Китай са още едни нормални пазарни участници, конкуренти, които просто не споделят нашите политически ценности. Трябва да сме наясно, че тези страни са готови да използват както държавния, така и частния сектор за постигане на своите геополитически цели. А тези цели са насочени против институциите на ЕС.

Европа трябва да си дава сметка какво я прави силна освен като модел за подражание и като геоикономическа сила и какво би намалило тази сила. ЕС говори за общ пазар, но такъв всъщност няма. Нещо повече – при създаването на общия пазар от него са извадени по различни съображения капиталовият пазар, енергетиката, финансовите услуги и телекомуникациите – точно през тях дойдоха едни от най-големите проблеми за Европа през последното десетилетие.

Единният пазар е истинската сила на Европа, заради която другите държави се съобразяват с нея. Както е казал Хенри Кисинджър, Германия е голяма за Европа, но малка за света. Това важи и за всички останали европейски страни.

Всъщност икономически това е още по-безпощадно вярно. Никой, нито Китай, нито Съедините щати, нито Русия биха се съобразявали с която и да било страна поединично в Европейски съюз.

В секторите, в които икономическата тежест на ЕС не се използва, виждаме най-сериозните рискове. Проблемът тук, който политически е некоректно да се изговори, е, че решенията в тези области изискват федерализация, или повече Европа, повече власт в Брюксел.

Вярвате ли, че федерализацията е пътят, по който трябва да върви Европа?

За да можем да развием цялостен общ пазар, е нужна федерализация, повече национален ресурс за икономическа политика в Брюксел. Политическите настроения обаче вървят в обратната посока заради засилването на популизма и национализма, какъвто наблюдаваме в редица европейски страни. Неслучайно Русия и Китай и атакуват именно ЕС институциите и предпочитат да преговарят на двустранна основа. Отделните правителства могат да бъдат много по-лесно уязвени, подкупени или завладени, така както се е случвало многократно в историята. 

Разделена Европа няма никакъв шанс. Никакъв. Дългосрочно. И това е въпросът, който трябва да бъде зададен на псевдонационалистическите партии в Европа. Защо проповядват идеи, които обричат хората на бедност? Без имигранти, без търговия, без общи институции как смятат да се конкурират в международен план. Европа няма как да се конкурира дори със съюзниците си, Съедините щати, които получават по милион легални и още толкова нелегални мигранти годишно. Нито с Китай или Индия, или дори Нигерия, които имат значително по-младо население. За да може икономиката да расте, са необходими труд, капитал и технологии. Без миграция Европа ще изостане в труда. Капиталът изисква достъпен общ капиталов пазар. Например средният размер на активите на европейските компании е по-малък от размера на активите на американските и китайските. Те няма как да се конкурират и технологично с тях.

Смятате ли, че имиграционната политика на ЕС до този момент не е достатъчно далновидна и затова стана лесна маша в ръцете на националистическите партии?

Имиграционната политика от 2015 и 2016 г. показа липса на каквито и да било защитни механизми от гледа на точка сигурност. Не могат да се оставят милион души да маршируват през Европа. Същевременно има мигрантски общности на Стария континент от 70-80-те години, които още не са добре интегрирани в европейските общества.

Моделът на единния пазар предполага религията и националността да не са ключови пречки за интеграция в икономиката, да се търси разнообразието. Тези идеи влизат в противоречие с желанието на местните общности за стабилност и предвидимост, което води до политически сътресения като Брекзит и издигането на крайни, антиевропейски партии.

Какъв ще е отговорът на Европа на дезинформацията, на популисткото говорене? 

Първо ми се иска да поясня нещо. Никога в историята след разпадането на империите в края на XIX – началото на XX в. Европа не е имала такава тежест в международната общност. Тежестта на Европа и на всяка отделна страна като Австрия, като България, като Гърция и т.н. идва през федералното ниво. Русия и Китай са по-големи от всяка една – отделно взета – европейска страна и те ще бъдат в по-добра преговорна позиция спрямо всяка една европейска страна.

Това се видя ясно с Литва, когато преди три години беше създадено официално представителство на Тайван във Вилнюс, което истински ядоса Китай. Тогава Европейският съюз застана зад Литва, като заяви, че няма да позволи да се оказва политически натиск над отделните страни членки и не позволи по-сериозна реакция на Китай.

Ако погледнем назад във времето, ЕС се е справял с много кризи, сходни на сегашната, и предизвикателства. Разбира се, това не трябва да ни прави самодоволни. Неслучайно националистическите партии вече влязоха в управлението на много държави. Европейският модел е такъв – да въвлича представители на всички общности – избиратели, дори когато те са крайни, да участват в намирането на решение. 

Как виждате решението на политическата криза в страната ни? 

Решението е в ръцете на парламента и това е хубаво. Човек трябва да се разходи до Западните Балкани, за да види, че в България има функционираща демокрация с всичките проблеми, недостатъци и т.н., с цялата олигархизация, с цялата завладяност на държавата, със зависимите медии. Въпреки това имаме функционираща демокрация – предаването на властта става чрез избори и избираните политици в крайна сметка се съобразяват с желанията на мнозинството от избирателите. Големият проблем е ниската избирателна активност. Затова вина носят всички партии, президентът и съдебната власт, които дружно не изглежда да полагат усилия да обяснят и защитят демокрацията като най-добрата форма на управление за България в ЕС. Например неспособността и на 50-ия парламент да разреши успешно темата с декарбонизацията на българската икономика, една от най-въглеродно-интензивните в ЕС, показа големите проблеми – от крещящия популизъм, липсата на лидерство до липсата на идея за посоката на развитие на България. 

Докато българските политици продължават да се препират за комисиони и кой да раздава порциите, съседите ни Гърция и Румъния – със същите ресурси и проблеми – отдавна са движат напред. Всяко тримесечие виждам как милиарди инвестиции от Плана за възстановяване и развитие се изплащат на Румъния, на Гърция, на Хърватия, че дори вече и на далеч по-богатата Нидерландия. Само за България – нула – било по-добре, защото иначе ще погине индустрия, която вече никой по света не иска да развива. Що за цинизъм и лицемерие! Румъния прие закон за развитие на офшорен вятър, Гърция прие закон за офшорен вятър, индустрия, която е една от малкото, в които ЕС има относително предимство, но България не иска да се възползва от него. Ето това е дефиниция за национална безотговорна и изключително глупава политика. Тя прави всички нас по-бедни. Представяте ли си колко цинично е това на фона на едни от най-ниските доходи в ЕС?

Но все пак не бива да забравяме, че България е функционираща пазарна икономика, част от ЕС, която може да работи добре, дори без да има стабилно правителство вече няколко години.

Руслан Стефанов е програмен директор и главен икономист на Центъра за изследване на демокрацията, един от водещите български изследователски центрове в Европа. Той е съдиректор и съавтор на Кремълския наръчник, съвместен проект на Центъра за изследване на демокрацията и Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) с фокус върху икономическия отпечатък и влиянието на Русия в Европа. Координатор е на най-голямата регионална антикорупционна мрежа на гражданското общество в Западните Балкани и Черно море – Инициативата за развитие и почтеност в Югоизточна Европа (SELDI.net).