Лятно време, докато гражданите отиват на почивка край морето или в планината, едно от малкото неща, които им напомнят, че други се трудят, са комбайните и тракторите, които работят на полето. Гражданите рядко се сещат за хората, които работят в селското стопанство, но земеделците и животновъдите често напомнят за себе си. Напрежението в бранша продължава да тлее като пожар, който всички си мислят, че е угасен, но когато се обърнат, за да продължат ежедневието си, той се разгаря с нова сила. Ще се развихри ли нова стихия в агросектора в България и Европа? Малцина днес си задават този въпрос. Последния път напрежението у нас бе удавено в пари – любим способ на българските политици. Напрежение имаше и сред европейските земеделци. Българските зърнопроизводители се оплакваха от свободния внос на слънчоглед от Украйна, пчеларите – от вноса на мед (въпреки че той е незначителен), животновъдите – от вноса на евтино зърно (тук е безсмислено да се търси логика), а птицевъдите – от вноса на яйца и пилешко месо. Имаше ропот и срещу редица изисквания от ЕС, които най-общо бяха представени като „зелената сделка“ поради обективната невъзможност да бъдат обяснени на достъпен език на публиката. По подо�...