Традиционните очаквания са бизнесът да подкрепя изкуството под формата на меценатство или чрез откупуване и колекционерство на художествени произведения. В последните години обаче все по-често съвременното изкуство се мисли като бизнес. Какво би следвало да разбираме под предприемачество в изкуството днес? Когато говорим за предприемачество в изкуството, трябва да подчертаем, че това не е нов феномен. Още през Ренесанса фигури като Леонардо да Винчи и Микеланджело създават не само произведения, но и свои стратегии за видимост и финансиране. Те разбират стойността на труда си и умеят да се позиционират в социалния и политическия контекст на времето си. По-късно художници като Рембранд и Вермеер започват да работят за отворен пазар, като се ориентират към вкусовете на нова, платежоспособна средна класа – модел, близък до съвременното мислене за „изкуство като продукт“. През XVIII и XIX век в Лондон и Париж се появяват първите търговски галерии и аукционни къщи като Sotheby’s, които стандартизират продажбата на изкуство и му придават измерима пазарна стойност. През XX век тази логика се задълбочава – особено през 70-те и 80-те години, когато изкуството става глобален инвестиционен актив. А�...