През 2007 г. влизането на България в Европейския съюз беше момент на надежда. Обещание, че младите поколения ще имат европейско бъдеще, че страната ще се откъсне от посткомунистическите модели и ще се впише в общност, основана на правила, прозрачност и меритокрация. Тогава изглеждаше, че европейските стандарти ще бъдат катализатор за реформи, а институциите ще се изградят по образец на тези в развитите демокрации.

Реалността обаче се оказа различна. Вместо да се утвърди върховенството на закона, България постепенно затъна в клиентелизъм. Местните елити използваха европейските фондове не като инструмент за развитие, а като ресурс за укрепване на зависимости. Вместо меритокрация се наложи негативна селекция – хората с връзки и лоялност към системата изместиха компетентните. Институциите, които трябваше да бъдат гарант за прозрачност, се превърнаха в отрицание на самите себе си. Показателен пример е антикорупционната комисия, която, вместо да преследва злоупотребите, се оказа източник на скандали, какъвто е случаят „Благо Коцев“, превръщайки се в политическа бухалка.

Днес, когато България е на прага на еврозоната, ситуацията изглежда различна. Влизането в клуба на страните с единна валута не носи същата романтика като членството в ЕС преди близо две десетилетия. Няма илюзия, че външните стандарти автоматично ще решат вътрешните проблеми. Еврозоната е преди всичко икономически проект – стабилност на валутата, интеграция на финансовите пазари, по-ниски трансзакционни разходи. Но за България този момент може да има по-дълбок смисъл. Бъдещето на европейската интеграция ще бъде в „коалициите на желаещите“ – групи държави, които споделят ценности и амбиции, а не просто формално членство. България трябва да реши дали иска да бъде в тези кръгове по право или по инерция.

Доверието към България в ЕС е в най-ниската си точка. Много малко европейски политици биха се снимали с лидерите от управляващото мнозинство. Неотдавна Европейската прокуратура подаде съдебен иск за измами в особено големи размери срещу бивш варненски кмет, но не благо Коцев, а Иван Портних – иронията е очевидна. Така вече имаме първи пример за европейска диагноза след санкционираните по закона „Магнитски“ Делян Пеевски и Владислав Горанов.

Истинската надежда все пак днес не идва от Брюксел, а от онези млади хора, които през последните години излязоха на площадите, за да защитят демокрацията. Те са поколението, което не помни прехода, но усеща неговите дефицити. Поколение, което не чака спасение отвън, а иска да изгради институции със съдържание, не само по форма. Ако влизането в ЕС беше символ на европейската перспектива, то влизането в еврозоната може да се превърне в символ на вътрешната зрялост – момент, в който обществото осъзнава, че интеграцията не е само въпрос на формални критерии, а на ценности и реални практики.

Българското общество даде надежда, че един ден няма да бъдем просто формални членове на различните концентрични кръгове на Европа, а ще имаме истинска амбиция като държава. Еврозоната няма да реши проблемите автоматично. Но може да бъде рамка, в която новото поколение – онези млади хора, които вярват в правилата, а не във връзките – да даде съдържание на европейската интеграция. Защото истинската промяна не идва от валутата, а от ценностите, които я подкрепят.

Весела Чернева е заместник-директор на Европейския съвет по външна политика и е ръководител на бюрото на ЕСВП в София. От януари до юли 2022 г. е съветник по външната политика на премиера Кирил Петков. В периода 2010–2013 г. е говорител на Министерството на външните работи на Република България и член на политическия кабинет на министъра на външните работи Николай Младенов. Преди това е секретар на Международната комисия за Балканите, председателствана от бившия премиер на Италия Джулиано Амато и бившия президент на Германия Рихард фон Вайцзекер. Тя е първият главен редактор на списание Foreign Policy Bulgaria от неговото създаване през 2005 г. От 2000 до 2003 г. работи като политически секретар в Посолството на България във Вашингтон, САЩ. Весела Чернева е магистър по политически науки от университета в Бон, Германия.