Колонката на Ричард Брансън: Ще платим ли ужасната цена?

Сигурен съм, че знаете за урагана Ирма, който удари Карибите, оставяйки след себе си невъобразима разруха и унищожение. Не след дълго той бе последван от урагана Мария, който предизвика огромни наводнения и остави цели райони без ток.

Двата урагана нанесоха опустошителни щети в Пуерто Рико, Доминика и Британските Вирджински острови. Инфраструктурата на Британските Вирджински острови, където живея в момента, напълно се срина. Хиляди домове бяха унищожени. На връщане от остров Некер, където аз и моят екип изчакахме в безопасност преминаването на Ирма, бяхме разтърсени от картината, която видяхме в околните градчета. Нивото на разруха беше такова, каквото досега не бяхме виждали. Оттогава не сме имали дори миг почивка. Много от невероятните хора от екипа на Virgin изявиха желание да останат на островите и да помогнат с каквото могат на пострадалите от бурята.

Като дългогодишен жител на Британските Вирджински острови, познавам много добре Карибите. Въпреки че последните няколко седмици бяха истински ад, не се съмнявам,

че прекрасните хора тук ще излязат от тази трагедия по-силни от преди. През последните дни видях много общности в региона, които се обединяват, за да се подкрепят взаимно в тези трудни времена.

Докато наш приоритет продължават да бъдат непосредствените нужди на региона, не трябва да губим от поглед по-голямата картина, която крие причините за това бедствие. Разбира се, говоря за изменението на климата. Учените подчертаха многократно връзката между повишаването на въглеродните емисии и затоплянето на морската повърхност. Именно високата температура на морската вода играе ролята на катализатор за мощните тропически бури. Докато преминаваше през Карибите по пътя си към Флорида, ураганът Ирма прекоси региони, където температурата на водата бе достигнала 86 градуса по Фаренйахт (30 градуса по Целзий - б.р.). Сигурен съм, че хората в Хюстън, Флорида и британските Вирджински острови биха се съгласили с мен, когато казвам, че времето за действие е дошло. Колко повече унищожение и разруха са необходими, за да приемем, че начинът, по който експлоатираме планетата, ще има сериозни последици.

Преди няколко дни присъствах на среща за климата в Ню Йорк, където заедно се екипа ми от Virgin успяхме да се срещнем с лидери от света на бизнеса и политиката, които заявиха своята подкрепа за нашата кауза. Всички хора, присъстващи на събитието, споделяха виждането, че решенията, които взимаме днес, трябва да са подчинени

на мисълта за бъдещите поколения.

Това важи в пълна сила и за процеса на възстановяване в Карибите.  Вярвам, че с помощта на правилната политическа воля и финансова подкрепа, може да възстановим островите, които бяха опустошени от Ирма. Това означава изграждането на домове и инфраструктура, които могат да устоят на екстремните метеорологични условия, на които все по-често ставаме свидетели в региона. Освен това, трябва да освободим Карибите от тяхната зависимост от изкопаемите горива и да подпомогнем изграждането на по-енергийно ефективни системи, които да се възползват от изобилието от природни ресурси в региона, сред които слънчевата и вятърната енергия. Аз вече писах за създаването на един своеобразен план „Маршал“ за Британските Вирджински острови и за целия карибски регион, в рамките на който световните правителства и инвеститори от всички краища на планетата да поемат ангажимента за осигуряването на финансова и административна подкрепа за възстановяването.

За да преодолеем препятствията, предизвикани от промяната на климата, както в Карибите, така и на други места, имаме нужда от работещи програми, а не от общи цели и насоки.  Докато бях в Ню Йорк, имах възможността да се запозная от близо с една такава инициатива. Тя е  свързана с  тежкотоварната индустрия. Повишаването на ефективността на тежкотоварните камиони би имало огромен ефект за намаляването на глобалните емисии на въглероден диоксид.

През 2009 г. станах един от основателите на нестопанската организация Carbon War Room, която има за цел ускоряването на процеса по прилагане на бизнес решения, които могат да допринесат за развитието на  нисковъглеродната икономика. Наскоро CWR се сля с института Rocky Mountain и бе домакин на Run on Less, няколкодневна пътна

изложба, показваща напредъка на енергийноефективните технологии в тежкотоварната индустрия.

През септември близо 11 000 влекача и 26 000 ремаркета превозиха товар през цяла Америка, използвайки различни технологии за горивна ефективност, които са достъпни на пазара. Участващите водачи успяха да покажат в реално време как достигат най-добрата икономия на гориво, на която са способни съвременните влекачи, спестявайки пари и въглеродни емисии.

Резултатите бяха удивителни. През първите 10 дни от събитието, седем камиона успяха да спестят 4 500 долара и 1 800 галона гориво. Тежкотоварната индустрия може да спести 9,7 милиарда галона дизелово гориво, да намали вредните емисии на въглероден диоксид с 98 милиона тона и да спести 24 милиарда долара, стига да се възползва от последните технологии в областта на енергийната ефективност.

Тежкотоварната индустрия е само една област с много иновации, които чакат да бъдат използвани. По света има още индустрии, които са пред прага на екологична революция. Точно за това трябва да засилим фокуса си върху борбата за климата и да забързаме процеса. Ураганите Харви, Ирма и Мария изпратиха на света едно много ясно послание: Настъпи времето да поемем пълен ангажимент за спазването на Парижкото споразумение за климата. Ако не действаме сега, ще платим ужасна цена в бъдеще.

Всеки читател на „МениджърНюз“ може да задава своите въпроси към Ричард Брансън на имейл: Richard.Branson@nytimes.com. Сътрудниците на световно известния предприемач съветват да посочвате името си, страната, имейл-адреса и сайта където четете колонката.

© 2017 Ричард Брансън (Разпространява се от The New York Times Syndicate)

СОБСТВЕНИЦИТЕ НА ПРАВАТА THE NEW YORK TIMES SYNDICATE ПРЕДУПРЕЖДАВАТ, ЧЕ НИКАКВА ЧАСТ ОТ КОЛОНКИТЕ НА РИЧАРД БРАНСЪН НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗПОЛЗВА, КОПИРА И ПРЕРАЗКАЗВА без тяхното изрично писмено съгласие. Текстовете на Ричард Брансън в България се регулират по принципите на авторското право.