Колонката на Ричард Брансън: Какви неща можем да постигнем, ако помогнем на тези хора

Където и да отида, винаги срещам хора, които имат дислексия. Много от тях говорят за огромните трудности, които това увреждане им е донесло, докато други казват, че различният начин, по който работи техният мозък, им е бил от полза в не един и два случая.

Дислексията им дава шанс да видят нещата от различна гледна точка и да измислят необичайни решения, до които никой друг не може да стигне.

Както съм писал и преди, аз вярвам, че дислексията е моята най-голяма сила. Тя ме научи да придържам към простите неща, да надскачам възможностите си и да се концентрирам върху това, в което съм най-добър. След всичките ми срещи с хора с дислексия, с радост мога да заявя, че аз не съм единственият, който се чувства по този начин! Въпреки това, нещата не винаги са стояли така.

В ученическите ми години, на дислексията се гледаше като на недъг. Учителите ми мислеха, че съм глупав и мързелив. Колкото и да опитвах, не можех да се впиша сред другите ученици. Имаше предмети, с които просто не можех да се справям - с правописа, пунктуацията и граматиката, а часовете по математика просто нямаха никакъв смисъл. Запомнянето на дати и събития беше истински кошмар. В продължение на дълги години вярвах, че съм безнадежден случай. Дори когато си направих тест за интелигентност, всички въпроси ми изглеждаха абсурдни.

Всичко това се промени в деня, в който напуснах училище и се освободих от архаичните образователни практики и погрешни схващания за моето състояние. В този момент съзнанието ми се отвори и започнах да виждам света по по-различен начин. Научих, че задачите, които ми бяха възлагани в училище, нямат нищо общо със случващото се в реалния свят.

След като с моите приятели започнахме усилена работа по изграждането на бранда Virgin, аз трябваше да приема своите недостатъци и да се фокусирам върху силните си страни, като всеки добър бизнес лидер. Още от самото начало бях по-добър слушател от повечето хора, но широката употреба на жаргон в бизнеса представляваше проблем за мен. Предвид факта, че за да разбера дадена концепция, тя трябва да бъде проста и ясна, всички хора от нашия екип започнаха да избягват сложните термини и жаргонните изрази.

Моята дислексия се превърна в причината да създадем по-ефективна система на комуникация в компанията. В резултат на това, Virgin възприе прост, ясен и точен начин за правене на нещата, който днес е неразделна част от нашата фирмена култура.

С течение на годините този подход ни позволи да разпознаваме най-простите и елементарни детайли в нещата, в които другите виждат само сложното и обърканото. Вярвам, че ние виждаме по-лесно голямата картина и приемаме по-нетрадиционно мислене. Мисля, че нашите клиенти обичат Virgin, защото ние говорим с тях на разбираем език.

Освен това, дислексията ми помогна да разбера колко важно е делегирането. Прекалено много предприемачи искат да контролират всяко решение и да правят всичко сами. Аз съм наясно с факта, че в работата има аспекти, с които не се справям особено добре. По тази причина намерих най-добрите хора за работата и им делегирах тези задачи.

Това ми даде преднина пред много от нашите конкуренти. Ако главният изпълнителен директор и неговият екип нямат умение да делегират, много трудно може да постигнат резултатите на компании като Virgin.

Успехите на нашата компанията ме научиха, че негативните преживявания от моето детство наистина са били безсмислени, помагайки ми да бъда по-решителен пред предизвикателствата, въпреки страха от провал.

Вярвам, че дислексията не е недостатък и, че самият аз съм добър пример за това. Дислексията ми помогна да бъда по-креативен. Други известни хора с дислексия като Хенри Форд, Стив Джобс и Алберт Айнщайн подкрепят моята теза.

Въпреки всичко това, публичните възприятия по тази тема не са се променили много от времето, когато бях в училище. Повечето хора гледат на дислексията като на недъг докато дислексиците по света продължават да не получават подкрепата, от която се нуждаят. Все още има много работа за вършене и по тази причина подкрепям глобалната благотворителна организация „Made by Dyslexia”.

Тази организация планира да създаде образователни кампании, които да обяснят на по-широката публика как дислексията променя начина на мислене и да стартират програми, които да подпомогнат и вдъхновят дислексиците. Made by Dyslexia има за цел да работи с бизнес лидери и представители на администрациите в цял свят, за да допринесе за реална промяна в начина, по който хората възприемат дислексията.

Смята се, че 17% от населението на света може да има дислексия. Представете си какви неща може да постигнем, ако помогнем на тези хора да следват своите мечти и да развият пълния си потенциал.

Дислексията е неразделна част от моя успех. Тя ме научи на ценни уроци, които са от полза и за моите приятели и колеги. Първата крачка към успеха за всички е приемането на факта, че всеки е различен.

Всеки читател на „МениджърНюз“ може да задава своите въпроси към Ричард Брансън на имейл: RichardBranson@nytimes.com. Сътрудниците на световно известния предприемач съветват да посочвате името си, страната, имейл-адреса и сайта където четете колонката.

СОБСТВЕНИЦИТЕ НА ПРАВАТА THE NEW YORK TIMES SYNDICATE ПРЕДУПРЕЖДАВАТ, ЧЕ НИКАКВА ЧАСТ ОТ КОЛОНКИТЕ НА РИЧАРД БРАНСЪН НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗПОЛЗВА, КОПИРА И ПРЕРАЗКАЗВА без тяхното изрично писмено съгласие. Текстовете на Ричард Брансън в България се регулират по принципите на авторското право.