Лекът срещу ужасния шеф

Гледах наскоро една комедия - „Шефове гадняри“. В нея много точно бяха обрисувани събирателни образи на три типа лоши - и в буквалния, и в преносния смисъл, мениджъри. Първият - жесток, безскрупулен изпълнителен директор, който не си поплюва, тормози подчинените си и им похвърля примамки, за да получи това, което иска. Вторият е капризен и разглезен до патологични крайности младеж, който наследява семейния бизнес от починалия си баща и няма представа как се управляват хора. Третият е ортодонт - жена, който тормози сексуално асистента си.

Жертвите на тримата мениджъри във филма не можеха да се откажат от работата си в името на личното спокойствие - те се нуждаеха от тези работни места. Вместо това, съставиха сложен план как да ликвидират физически шефовете си.

В реалния живот, ужасните шефове са трагедия, а не комедия. Недоволството на работното място не е шега.

Не става въпрос само за обиди, които причиняват сериозни морални вреди, а по-скоро за безсърдечие. Ужасните шефове искат контрол. Те очакват подчинените да бъдат на разположение 24 часа, 7 дни в седмицата и да се справят в нереалистични срокове с ограничени ресурси. А когато работата е свършена, шефовете могат да я игнорират за дълъг период от време, сякаш за нея никога не е имало срокове.

За да се сведе до минимум въздействието на ужасните шефове, компаниите могат да гарантират, че работата се върши въз основа на обективни мерки, а не на субективни такива. Те трябва да предлагат обучения, да се учат на уважение. 

Най-добрият лек за този тип шефове са алтернативни взаимоотношения и сътрудничество. Организациите, които насърчават силни, многопосочни отношения сред колегите, отслабват контрола на един автократичен шеф. Те заявяват повече от вероятно, че греховете на ужасните шефове ще бъдат изложени на показ.

Друг добър начин да се неутрализират ужасните шефове е да се фокусирате върху мисията си да помогнете на другите около вас да успяват. Мениджър, когото ще нарека Пиер, беше изпратен от неговата компания да ръководи работата на нейно подразделение в развиваща се страна. Мениджърът там беше силно автократичен. Той даде на Пиер офис, в който липсваха основни удобства и през цялото време го игнорираше. След няколко дни Пиер реши, че ще намери свой личен асистент във фирмата, който не е лоялен към шефа. Той разговаря с хората поотделно и откри, че всеки от тях има проблем с мениджъра си. Скоро Пиер започна да води тези разговори в малки групи. Така се образува една голяма група, която припозна в него своя нов шеф и изпълняваше и работеше по неговите изисквания. Ужасният шеф не можеше да ги контролира и да спре инерцията. След малко повече от месец той беше уволнен за корупция.

Най-добрият лек за един ужасен шеф е един прекрасен колега. Намерете го!

Розабет Мос Кантер за Harvard Business Review