Смелостта да продължиш, както преди

Безспорно едно от най-големите предизвикателства, пред които беше изправен бизнесът през последните месеци, а и все още е, се оказа възможността да запази хората си с грижа и внимание към тяхното здраве, психическо състояние и желание за работа и развитие. На някои места успяват да правят това със смелата заявка, че подадената ръка към всеки служител и партньор не е за ръкостискане на раздяла, а за да могат всички заедно да се хванат по-здраво и да имат с кого да преминат през трудностите. Със запазването на всичките си близо 900 служители в настоящата ситуация изглежда, че „Дунарит“ АД е точно от тези места.

Инж. Петър Петров, изпълнителен директор на „Дунарит“ АД:

Мечтая да общувам със свободни, усмихнати хора, които гледат в една посока

- Какво се случва с компанията през първата половина на 2020 г. и как се отрази на работата и резултатите ви въвеждането на извънредното положение?

- Първото тримесечие беше по-добро от съответния период на 2019 г. Така се очертава и полугодието. Извънредното положение, или по-скоро информацията, която ни заля от централните медии, предизвика притеснения у някои колеги. Направихме необходимото, за да изпълним предписанията на здравните органи, част от колегите се възползваха от правото си на платен годишен отпуск. След първия месец животът ни в голяма степен се нормализира.

- Какви бяха най-важните решения, които взехте по отношение на хората в „Дунарит“, след обявяването на пандемията?

- Най-важното решение и послание беше: „Ще преминем през това заедно и никой няма да пострада“.

- А запазихте ли всички хора на работните им места и при какви условия?

- Да, без промяна на трудовите договори. Осигурихме възможност на майките с малки деца да се грижат за тях. Аргументът е един: „Дунарит“ е жив благодарение на хората, които работят в дружеството. С повечето колеги сме преминали през какво ли не и няма как в тези условия да реша да предприема нещо за тяхна сметка.

- Как се променя компанията в технологично отношение?

- Стараем се стъпка по стъпка да вървим напред. Наскоро успешно приключихме проект по Oперативна програма „Конкурентоспособност“. Въведохме в експлоатация ново оборудване за около 3 млн. лв. Стремим се всяка година да пускаме на пазара поне по един нов за нас продукт и успяваме. Не се отказваме от нови хора, които искат да работят при нас.

- Какви са плановете на „Дунарит“ по отношение на общността и какви са проектите ви, свързани със социалната отговорност?

- Трудно е да се отговори на подобен въпрос, защото думите и изразите се превърнаха в клишета и загубиха смисъл. Стремим се с колегите всеки, който е дошъл при нас независимо от първоначалните причини, да иска да остане и да е част от нашата общност. Договорите ни с изпитателен срок се сключват в полза на двете страни и това е закон за мен. Мечтая да общувам със свободни, усмихнати хора, които гледат в една посока и са доволни от постигнатите общи резултати. А по-конкретно, някога към „Дунарит“ е функционирала детска градина. Последните месеци се замисляме дали не е дошло времето да я възстановим.

***

Пламен Петков, ръководител на производствен цех: Работим със спокойствие и мотивация[[{"fid":"357257","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":1920,"width":2560,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

- Как се отразява на продуктивността новият контекст, в който се намира целият свят?

- След първоначалната истерия, която беше обхванала всички, в това число и екипа, с който работя, постепенно нещата се завръщат в познатото русло. Хората започнаха да работят със същото спокойствие и мотивация, както преди пандемията, за което заслуга има и ръководството, обезпечавайки всеки служител с лични предпазни средства и дезинфектанти.

- Споменахте ролята на ръководството, затова искаме да ви попитаме какви са най-важните послания, които получихте от него?

- Най-важните послания традиционно са относно качеството на произвежданата продукция, грижата за здравето на персонала и безопасните условия на труд, както и ангажираност към опазване на екологията.

- Какви са професионалните предизвикателства за специалистите в „Дунарит“?

- Голямото разнообразие от технологични процеси и непрекъснатото въвеждане в експлоатация на нови технологични мощности през последните години, както и стремежът към усвояване на нови изделия, само по себе си е достатъчна предпоставка да дразни любопитството към професията на всеки млад специалист, като е и предпоставка за обогатяване на знанията и уменията на персонала.

За компанията

„Дунарит“ АД отваря в 1903 г. като фабрика за производство на барут, но военните продукти не са единствените в арсенала ѝ. В компанията се произвеждат изделия за граждански цели: оборудване за зъботехнически лаборатории, машини за поддръжка и ремонт на релсови пътища, автомобилни уредби за ВВГ „Пропан-бутан”, пластмасови детайли и инструментална екипировка, ракети за борба с градушките, експлозиви за добивната индустрия, стоки за бита. В „Дунарит“ функционира и единственият в Югоизточна Европа център за комплексна утилизация на излезли от употреба боеприпаси.

„Дунарит“ в числа :

117

са годините, в които „Дунарит“ АД гради и предава опит и традиции в проектирането, производството и търговията на военна и машиностроителна продукция.

2005

е годината, през която дружеството е приватизирано и започва производство на боеприпаси и взриватели за тях по НАТО стандарт.

години след това са необходими на компанията, за да възвърне позициите си на световния пазар за отбранителна техника, за да отбележи своето значимо присъствие в сегмента все по-осезаемо в периода 2010–2017 г.

160

млн. лв. е стойността на произведената в компанията продукция през 2017 г., което е рекорд за дружеството.

893

са служителите в компанията.

Автор: Борис Иванов. Интервюто е публикувано в бр. 06 на списание "Мениджър"