Новите хора в променящия се свят

За умножаването на различността като един от малкото начини за качествен скок в развитието

Светът се променя. Може би по-бързо, отколкото ни се иска. Често в изцяло неизвестни посоки и със сигурност по трудни за предвиждане начини. Хората, които правят нашия свят, вече са различни. Те имат различни възприятия и нагласи, формират различни ценности, вървят към развитие и себеутвърждаване, различни от това, което повечето от нас досега са смятали за общоприета и утвърдена мярка за лична реализация и успех. Новите хора в стремително променящ се свят имат други очаквания и поведение, защото техните движещи сили са базирани на възприятия, нагласи и ценности, които тепърва ще разкриваме и разбираме в дълбочина. Докато напълно осмислим и безвъзвратно приемем, че вече нищо няма „да бъде като преди“ и хората няма как „да бъдат същите“.

Хората днес

Няма особено значение как ги наричаме – генерация Z, поколение Millennials или друго, в безсмислените си усилия да сложим етикет на различното и по-малко познатото. Не е от значение и че те, новите хора, не могат (а и не искат) да рецитират с патос Ботев наизуст, че не винаги отличават Стайнбек от Хемингуей, че се случва да изпуснат по някоя запетая в сложно изречение и смятат вярно/добре основно в Excel. Не е особено важно, че все по-често приемат ортодоксалното образование като ненужна тежест, а възможностите за професионален напредък в „корпоративна среда с високи стандарти на работа и утвърдени кариерни пътеки на развитие“ за тях са празен звук, зад който костюмирани  и скучни „лелки“ и „чичковци“ се опитват нескопо­сано да прикрият безцветно ежедневие и форматиране по калъп, именувайки го с гръмкото клише „организационна култура“. Дори е без съществена значимост, че имат често непонятни представи и различни от общоприетите норми за отдаденост, лоялност и дисциплина.

По-важното е, че новите хора носят в себе си неща, които ги правят все по-„сполучливи“ в изменящата се реалност. Те са смайващо адаптивни. Не толкова, защото бързо и адекватно успяват да се ориентират, впишат и интегрират във всяка среда (макар че, ако искат, могат и това), а защото се стремят, настояват и често успяват да адаптират средата към собствените си очаквания и нагласи. Взискателни и безкомпромисни спрямо желанията и стремежите си, те са свободни в изразяването на себе си и смели в мечтите си, което ги прави по-малко оцеляващи и повече победители. Те са критични и неприемащи нищо за даденост. Случва се да имат досадния на пръв поглед стремеж сами да откриват топлата вода, и то по начин, различен от утвърдените образователни методи и форми за научаване. Докато го правят, често успяват да стигнат до неутъпкани и непознати места, до нетрадиционни открития и решения далеч отвъд качествата и свойствата на водата. Което от своя страна също може да изглежда досадно и трудно за управление, защото всеки ден поставя на изпитание освен нервите ни, и приетите за даденост правила и реалности, в които сме привикнали да работим и съществуваме. С други думи руши се статукво. И макар всички в един глас да твърдим колко хубаво е това, се случва да се дразним и дори да заклеймяваме ежедневните прояви на борба със статуквото. Може би това е, защото натежалият от времето ни взор при пръв поглед вижда само сблъсък и колизия и е неспособен веднага да надзърне отвъд, за да разпознае новата различна енергия и да я канализира в съзидателна посока.

Предизвикателствата

Изправени пред феномена на новите хора в променящия се свят, тези от нас, които се смятат за „доказани специалисти в работата с хора“, нерядко и първосигнално допускаме една и съща дребна, но определяща стратегията и планирането ни грешка: искаме задължително да оценим, да сравним, да сложим на кантар, да разсъждаваме дълго и умно кое всъщност е по-добре – нашето „преди“ или нашето „сега“ в управлението на хора. Понякога дори стигаме до крайности, като се опитваме да върнем и наместим настоящето и бъдещето в рамката на носталгично щастливото ни и познато „преди“. Зациклянето в тази посока е болезнено познато и винаги с предизвестен край. Защото простата истина е известна на всички, макар да е трудна за приемане: ситуацията е такава, каквато е, независимо как я оценяваме и виждаме през призмата на изградения във времето работен стереотип. Подхождането с оценка към всяка нова/променяща се ситуация, вкл. и към тази на трудовия пазар, е ненужно и контрапродуктивно губене на ценна енергия и на безценно време. Светът продължава да се променя без грам толерантност към постепенната еволюция на нагласите ни към него. В този забързан, изострено конкурентен и неподреден свят всички сме изправени пред предизвикателството да търсим, намираме и привличаме хора. Такива, които да ни осигурят развитие или просто възможност да продължим да бъдем на пазара, в умовете и сърцата на нашите клиенти, партньори и на всички, които разчитат на нас. От ключова важност е да приемем, че хората, които търсим, откриваме и привличаме, са новите хора от променящия се свят (други няма/почти няма) и те са различни. Приемането е задължително и изглежда лесно, но всъщност е най-трудната част. Когато приемем, следва по-лесната част – да се позиционираме във възприятията на тези нови хора. Да заемем място в мислите им, да създадем положителна нагласа към себе си и те да виждат в нашата организация територия, на която техните ценности ще срещнат разбиране и съпричастност. За целта е нужно само ежедневно да слушаме, чуваме и виждаме извън клишетата, за да вникваме във възприятията, нагласите и ценностите на новите хора. Без оценка, с приемане, разбиране, търпение и постоянство. И най-важното – с твърдата убеденост, че различието всъщност винаги е за добро, защото е в основата на развитието. И че в съвременния свят за успеха на всяка организация умножаването на различността е ценно, тъй като все по-често е нужно не просто развитие, а качествен скок в по-малко познатото или направо в неизвестното като един от малкото начини за откъсване на метри преди конкуренцията.

Опитът

Все още няма сигурни рецепти за това какво възприемат за положително и очакват новите хора на работното си място. На утвърдените мениджъри, понесли на плещите си товара на натрупаните в света преди знания и опит, ни предстои дълъг път към осмисляне на всички аспекти на успешното позициониране на работодателя в променения и променящ се свят. Може да споделим само прагматичен и изведен от практиката опит на Fibank – защо ние въп­реки всичко успяваме да имаме уникални хора в уникален екип. Противно на немалка част от мненията за хората от новия различен тип, това не са основно и най-вече комфортните условия на труд, високото възнаграждение и отличните придобивки. Опитът ни показва, че успешното позициониране на работодателски бранд преминава през създаване на условия за удовлетворяване на други, по-ключови очаквания. Новите хора обичат нещата да се случват бързо, оперативно, гъвкаво и без изкуствени/бюрократични бариери във вътрешната комуникация. Те търсят непосредствен резултат от усилията си – тук и сега. Затова за тях е важно да работят при условия, в които решенията и действията зависят максимално от тях самите. Имат нужда от бързо и ежедневно признание за резултатите и усилията си. От съществено значение за тях е да бъдат част от екип, в който пътят от личната инициатива до реализацията й в работата е бърз и кратък. Искат да работят на място, което им дава свободата да бъдат себе си, колкото и различна да е тяхната индивидуалност. Желаят да са уникални личности, затова търсят работна среда, която подкрепя и насърчава различните. Материалното е важно за новите хора, но дългосрочно по-важно за тях е да намират смисъла. Това е основната причина да предпочитат място, на което да работят с кауза, а не само за постигане на висок бизнес и личен резултат. Искат да се гордеят със собствените си постижения и търсят развитие в организация, която на дело цени и насърчава личната инициатива, като приема както положителните, така и всички останали прояви на различността и проактивността. И не без значение – за добро или лошо, новите хора, които всъщност са нашите деца, като че ли изглеждат статусни. Желаят да бъдат част от нещо успешно, доказало във времето повече от веднъж ресурса си за справяне и прогрес. А може би всъщност търсят предизвикателства и истински постижения, които асоциират с успешен и положително позициониран във възприятията на клиентите бизнес.

Според нашия опит във Fibank най-работещата стратегия за позициониране на работодателската марка се гради върху работна среда, която проектираме с представата за това какво всеки от нас очаква и иска за семейството и децата си, днес и сега, утре и в бъдеще. Ако си го представим така, създаването на атрактивна и мотивираща среда и утвърждаването на позитивен работодателски бранд изглежда по-лесно и с повече шансове за успех. Защото за най-добрите работодатели, както и за най-добрите семейства, винаги и на първо място стои най-важното – възможността да вярваме и разчитаме един на друг, като внимателно пазим и ценим удоволствието от времето си заедно.

Роси Кузманова-Тонева. Статията е публикувана в бр. 03/2022 на сп. "Мениджър"